Златният бряг [bg]

Прокашлях се и отбелязах:

— Не е лесно да се възпитават днес децата с всичкия този секс, насилие, наркотици.

— Аха. Но със секса няма проблеми. А вашите деца?

— Каролин е в Йейл, а Едуард завършва „Св. Пол“ през юни — отвърна Сюзън.

— Адвокати ли ще стават?

— Каролин се готви за юрист. За Едуард още не е ясно. Мисля, че понеже знае, че ще наследи от баба си и дядо си голяма сума пари, е загубил част от мотивацията си.

Никога не бях чувал Сюзън да казва това на някого, дори на мен, и малко й се ядосах, че разкрива семейни тайни пред тези хора. Но семейство Белароса са толкова далеч от социалния ни кръг, че, предполагам, това нямаше значение. И все пак чувствах, че трябва да кажа нещо в защита на Едуард.

— Едуард е типично седемнайсетгодишно момче — казах аз. — Главната му цел в момента е да си намери… е, момичетата.

Белароса се разсмя.

— Аха. — После попита: — Той завършва колеж на седемнайсет години?

— Не — отвърнах аз. — „Св. Пол“ е основно училище.

Да се говори с тези хора, беше нещо подобно на това да се преоткрие колелото.

Попитах Белароса:

— В „Ла Сал“ със стипендия ли учеше?

— Не. Чичо ми плащаше. Същият чичо, който ме въведе в семейния бизнес. Намаляха с едно гърлата, които трябваше да храни моят старец.

— Разбирам.

Анна сподели още една от съпружеските си тревоги:

— Франк работи твърде много. Дори когато е вкъщи, постоянно говори по телефона, идват разни хора да говорят по работа. Непрекъснато му повтарям: „Франк, по-спокойно. Ще се убиеш така.“

Хвърлих бърз поглед на Белароса да видя дали е забелязал иронията в последната забележка, но той изглеждаше безразличен. За около половин секунда си мислех, че съм направил някаква ужасна грешка и че мистър Франк Белароса беше просто един съсипан от работа предприемач.

— Джон не остава дълго след работно време в кантората си — намеси се Сюзън, — но затова пък всяка вечер носи вкъщи пълно куфарче с работа. Макар че си ползва съботните почивни дни и, разбира се, не работи в неделя.

— А и през Светлия понеделник — обърна се Белароса към Сюзън. — Тогава не искаше да говори по служебни въпроси с мен.

Той ме погледна.

— Познавам няколко протестанти. И те не работят в неделя. Католиците биха работили в неделя. Какво правиш, ако в понеделник ти предстои наистина голямо дело в съда?

— Тогава — осведомих го аз — работя в неделя. Господ не би искал да стана за смях пред някой съдия католик или евреин. — Дори аз се усмихнах на духовитостта си. Самбуката най-сетне бе започнала да оказва чудотворното си въздействие.