Златният бряг [bg]

Тя ме погледна.

— На Великден сутринта излизах от къщи, отивах към изкуственото езеро и оня мъж — тя сви рамене — оня маниак, стоеше там на четири крака като животно и ръмжеше срещу мен.

— Наистина ли? — попитах аз, намествайки очилата си.

— Мили боже! — възкликна Сюзън.

Анна се обърна към Сюзън:

— Побягнах и си изтървах обувките.

— Разказах на Джон за това — рече Франк. — Той каза, че досега не е чувал за подобно нещо. Нали така, Джон?

— Точно така, Франк. Значи синът ви Франки живее в Ню Джърси? — попитах аз.

— Обадихте ли се на полицията? — обърна се Сюзън към Анна.

Анна отново погледна съпруга си и отговори:

— Франк не иска да си има работа с полицията.

— Имам собствена охрана тук — напомни ни Белароса. — Няма от какво да се страхуваме.

— Страшно е тук нощем, когато Франк го няма — оплака се Анна. — Твърде тихо е.

— Вероятно можеш — предложих аз — да се снабдиш със запис на шума от бруклинските улици.

Анна Белароса се усмихна несигурно, като че ли това не беше лоша идея.

Белароса се обърна към мен:

— Когато се опитваш да ги направиш щастливи или да постигнеш някакъв компромис с тях, те те смятат за педераст.

Погледнах към Сюзън да видя как реагира на това изявление и видях, че се усмихва. Трябва да отбележа, че Сюзън не е феминистка. Жените от класата на Сюзън смятат женските движения за проблем на средната класа, който трябва да се решава от средната класа. Жените от класата на Сюзън притежават имения, подписват договори и учат в колежи от толкова много поколения насам, че не разбират напълно за какво се вдига толкова много шум. А що се отнася до равното заплащане за равен труд, гледат на това със същото съчувствие, с което гледат и на гладуващите деца в Африка. И по първия проблем познанията им от личен опит са точно толкова, колкото и по втория. Може би ще организират благотворителен бал за ниско платените администраторки. Както и да е, споменавам това, защото много жени биха се обидили от безцеремонните сексистки53 забележки на Франк Белароса. Но Сюзън Станхоуп, чието семейство е едно от Четиристотинте54, се обижда от сексистките забележки на човек като Франк Белароса точно толкова, колкото аз бих се обидил от забележките на Сали Ан от „Стардъст Дайнър“, че всички мъже са алкохолици, лъжци и бият жените си. С други думи, зависи кой прави забележките.

Във всеки случай Белароса направи още едно изказване, този път, смятам, за да балансира забележките си на женомразец:

— Италианците не могат да правят компромиси — каза той. — Затова жените им винаги им се сърдят. Но италианките уважават мъжете си за това, че не правят компромиси. Но когато италианците не могат да се споразумеят за нещо помежду си и не биха направили компромис, тогава това е проблем.