Колекционери на смърт [bg]

— Моля ви, останете и потанцувайте. Пийнете шампанско с нас.

— Ами… — измънках, но в този момент изискан възрастен господин повика домакинята — очевидно искаше да се консултира с нея кои плочи да пуска на старомодния грамофон. Тя се извини и с грациозна походка тръгна към него.

— Да не разочароваме дамата — предложи Данбъри. — Неучтиво е да откажем.

— Не знам нито една танцова стъпка — възразих. — Кой в наше време владее изкуството на балните танци?

— Аз. Не е за вярване, нали?

— Сигурно и това си го научила от баба си.

— Естествено. Твърдеше, че всяка изискана млада дама трябва да владее до съвършенство балните танци. По онова време на мода беше танцуването с дървени обувки, което баба ми наричаше „епилептични гърчове“.

Изчервих се до уши и измънках:

— Въобще не мога да танцувам.

— Тогава аз ще водя. Ще преживееш ли да те командва жена, поги? — предизвикателно попита тя.

— Ще се помъча.

Мадам Шарден произнесе кратка реч, музиката засвири. Записът беше на стара плоча и бе прекъсван от пукания и съскания. Хората около нас се разделиха по двойки и затанцуваха.

— С тази ръка хвани моята — показа ми Данбъри, — с другата ме прегърни през кръста.

Подчиних се и усетих топлината на плътта й.

— Готов ли си? Un, deaux, trois!

Не спазвах ритъма и непрекъснато настъпвах партньорката си, колената ми се удряха в нейните. Тя ме притисна по-близо до себе си и зашепна:

— Отпусни се. Un, deaux, trois!

Постепенно започнах да усвоявам стъпките, Данбъри вече ме напътстваше само с поглед. Не танцувахме като професионалисти, но според мен движенията ни бяха грациозни. Спряхме да си починем и да изпием по чаша шампанско, после се върнахме на дансинга.

Неусетно измина един час.

Точно в десет грамофонът престана да свири. Всички заръкопляскаха, пожелаха ни лека нощ и се разотидоха. Мадам Шарден се появи отнякъде и хвана дланите ни между своите:

— Прекрасна двойка сте! Ще се върнете ли?

— Всеки път, когато сънувам — промълви Данбъри.

Нощта беше топла и приятна. По пътя към хотела минахме край магазин за алкохол. Хванах ръката на Данбъри — беше мой ред да водя:

— Дължа ти бутилка вино. Бяло или червено предпочиташ?

— Глупчо такъв! През нощ като тази се пие шампанско.