Сянката на чинара [bg]

Работеше на бара и оглеждаше всеки, който влиза и излиза. Когато бягаш трийсет години, се научаваш да наблюдаваш, да виждаш, да улавяш продължителния поглед, да забелязваш някой, който не е на мястото си. Тъй като простъпките му не включваха нанасянето на телесна повреда на други хора, нито пък — за жалост — бяха свързани с големи суми пари, всъщност бе твърде вероятно никой да не го преследва. Лони действаше на дребно и основният му недостатък беше, че го привличаха пропаднали жени. Което не бе престъпление. Беше правил нередни неща — незначителна търговия с наркотици и още по-незначителна с оръжие, но по дяволите, човек трябва да си изкарва някак прехраната. Може би само едно-две от престъпленията му бяха по-сериозни. Въпреки това, след като цял живот се беше скитал, бе свикнал да се озърта през рамо.

Престъпленията вече бяха зад гърба му, жените също, поне в повечето случаи. На шейсет и шест Лони приемаше факта, че отслабващото му либидо може в крайна сметка да се окаже нещо добро. Така не се забъркваше в неприятности и съсредоточаваше мислите си над други неща. Мечтаеше да си купи риболовна лодка, но нямаше как да спести достатъчно от нищожните си доходи. Поради нрава и навиците си той често се чудеше дали да не направи една последна сделка с дрога, един огромен удар, от който да реализира солидна пачка и това да му даде свобода. Затворът обаче го ужасяваше. На тази възраст и заловен с количеството, за което мечтаеше, щеше да умре зад решетките. Неприятно му беше да признае, но предишните му сделки не бяха сполучливи.