Сянката на чинара [bg]

Порша дойде отново преди обед. Изчака, бъбрейки си с Рокси, докато Джейк приключи дългия си телефонен разговор, после се качи горе. Очите й бяха зачервени, ръцете й трепереха. Изглеждаше така, все едно не е спала цяла седмица. Успяха да разменят няколко думи за снощната вечеря, но накрая Джейк попита направо:

— Какво става?

Тя затвори очи, разтри челото си и заговори:

— Не мигнахме цяла нощ, разрази се страхотен скандал. Симиън беше пил, не много, но достатъчно, за да стане избухлив. С мама му казахме, че трябва да се откажем от Систрънк. Разбира се, на него това не му хареса и се сдърпахме. Разправяхме се като идиоти пред пълна с хора къща. Накрая той изчезна и оттогава не сме го виждали. Това е лошата новина. Хубавата е, че майка ми ще подпише каквото трябва, за да се отърве от адвокатите от Мемфис.

Джейк се приближи до бюрото си, взе някакъв лист и й го подаде.

— Тук пише само че тя се отказва от услугите му. Това е всичко. Ако го подпише, влизаме в играта.

— Ами Симиън?

— Може да наема колкото си иска адвокати, но той не фигурира в завещанието, следователно не е заинтересована страна. Съдия Атли няма да допусне нито него, нито адвокатите му. Дотук с игричките на Симиън. Въпросът е между Лети и семейство Хъбард. Тя ще подпише ли?

Порша се изправи и каза:

— Веднага се връщам.

— Къде е тя?

— Навън в колата.

— Покани я да влезе, моля те.

— Не иска. Притеснява се, че й се сърдиш.

Джейк не вярваше на ушите си.

— Стига, Порша. Ще направя кафе и ще си поговорим. Доведи майка си.