Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво означава „чао“? — попита Хана.
— На италиански, а мисля и на португалски сред приятели означава „здравей“ и „довиждане“ — обясни Порша. — Много по-лесно е от „гутен таг“ или „бонжур“.
— Знам няколко немски думи — похвали се Хана. — Мама ме научи.
— По-късно ще се упражним — каза Карла.
Джейк намери стар тирбушон и успя да отвори бутилката.
— Преди имахме чаши за вино — обясни Карла, изваждайки три евтини водни чаши. — Обаче и те заминаха в пожара като всичко останало.
Джейк наля, чукнаха се, казаха си „наздраве“ и седнаха на масата в кухнята. Хана ги остави и отиде в стаята си.
— Говорите ли за пожара? — попита Порша.
— Не много — отговори Джейк. Карла поклати глава и отмести поглед. — Може би си прочела във вестника, че един от престъпниците отново е на свобода по улиците или някъде наблизо.
— Четох — отговори Порша. — Двайсет и седем месеца.
— Аха. Наистина, не той лично е запалил пожара, но е участвал в подготовката.
— Тревожите ли се, че са го пуснали?
— Разбира се! — възкликна Карла. — Спим с оръжие.
— Денис Йоки не ме притеснява особено — каза Джейк. — Той е просто един малък глупак, който се опитва да впечатли другите момчета. Освен това Ози го следи като ястреб. Една погрешна стъпка, и Йоки се връща в „Парчман“. Тревожат ме повече лошите момчета, които така и не бяха заловени. Замесените са много — някои са местни, други не. Само четирима отидоха на съд.
— Петима, ако броиш и Блънт — допълни Карла.
— Той не е съден. Блънт е членът на Клана, който се опита да запали къщата седмица преди те да я опожарят. В момента е в щатската психиатрия, където прекрасно се преструва на луд.
Карла стана и отиде до печката, разбърка соса и включи другия котлон, за да кипне вода.
— Съжалявам — тихо каза Порша. — Не исках да засягам неприятна тема.
— Всичко е наред — увери я Джейк. — Разкажи ни за Италия. Ние не сме ходили там.
Докато вечеряха, тя им разказа за пътуванията си в Италия, Германия, Франция и други европейски страни. Като гимназистка взела решение да обиколи света и да стигне възможно най-далече от Мисисипи. Армията й дала този шанс и тя го оползотворила максимално. След тренировъчния лагер първите три места, които избрала, били Германия, Австралия и Япония. Докато била разквартирувана в Ансбах, харчела парите си за евтини пътувания с влак и студентски хостели, често обикаляла сама и посетила всяка страна от Гърция до Швеция. Една година прекарала в базата на остров Гуам, но й липсвали историята и културата на Европа, а още повече храната и вината, затова си уредила прехвърляне.
Джейк беше ходил в Мексико, а Карла — в Лондон. За петата си годишнина бяха спестили достатъчно за евтино пътуване до Париж, за което продължаваха да говорят. Не бяха ходили другаде. Ако им провървеше, отскачаха за седмица на плаж в Дестин през лятото. Разказът за обиколките на Порша из Европа предизвика завистта им. Хана слушаше като омагьосана.
— Виждала ли си пирамидите? — попита тя.
Разбира се, всъщност Порша май беше видяла всичко. Бутилката се изпразни още след салатата — виното не им стигна. Карла наля студен чай и така довършиха вечерята. След като сложиха Хана да си легне, пиха безкофеиново кафе, ядоха сладки и си поговориха за световните събития.
Нито дума за Лети, завещанието и свързаните с него проблеми.
20
Ансил Хъбард вече не беше Ансил Хъбард. Предишното му име и предишната самоличност бяха набързо изоставени още преди години, когато една бременна жена бе отправила обвинения и искания. Не беше първата, която ставаше причина за проблеми или за смяна на името му. Имаше една изоставена съпруга в Тайланд, няколко ревниви съпрузи тук-там, проблеми с данъчните, с един или друг вид полиция поне в три държави и избухлив търговец на наркотици в Коста Рика. И всички тези неща бяха само паметни моменти в един хаотичен и безразсъдно изживян живот, който той отдавна и с радост би заменил за нещо по-традиционно. Само че съдбата не беше отредила нищо традиционно за Ансил Хъбард.
Той работеше в бар в Джуно, Аляска, в съмнителен квартал на града, където се събираха моряци, пристанищни и корабни работници, за да пият, да играят на зарове и да изпуснат малко пара. Неколцина свирепи биячи поддържаха реда, но той винаги беше крехък.
Сега Ансил се казваше Лони — име, което бе забелязал на некролог във вестника в Такома две години по-рано. Лони Кларк. Лони умееше да разиграва системата и ако си наумеше, можеше да се сдобие с номер на социална осигуровка, с шофьорска книжка от който и да било щат и дори с паспорт. Обаче Лони залагаше на сигурно и в нито една правителствена база данни или компютър нямаше информация за него. Той не съществуваше, макар че притежаваше фалшиви документи, в случай че се окажеше натясно. Работеше в барове, защото му плащаха в брой. Пътуваше на мотоциклет или с автобус, а ако се наложеше да изчезне, каквато вероятност винаги имаше, купуваше си в брой билет за автобус на компанията „Грейхаунд“ и показваше фалшива шофьорска книжка. Или пътуваше на автостоп — беше изминал хиляди мили по този начин.