Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
— И това е достатъчно?
— Изглежда, да.
— Ами доклади за контрола на качеството и производството?
— Какво за тези доклади?
— Вижте, не съм експерт в тази област — каза Джак, сякаш се извиняваше, — но съм чел някои от правилниците. Има доста изисквания, много етапи, същинска джунгла. Оценка, анализ на разходите, система за контрол над производството, системи за цялостен контрол…
— Ние сме експерти в тази област, Джак.
— Знам. Просто питам как се прави.
— Проявиха желание да ни спестят някои усилия, нали? И защо не? Ние сме сертифициран доставчик с голям опит. Освен това просто добавяме тази програма към вече действаща наша програма за подсилване бронята на джиповете „Хъмви“. По тази програма се работи отдавна. Същите екипи и оборудване ще се използват и за нанасянето на полимера.
— Искам да съм сигурен, че няма да ме вкарате в някакви неприятности.
Уолтърс го изгледа. След като бяха научили за мръсните игри на Джак в „Примо“, беше взето решение да го държат възможно най-далеч. Като начало вече имаха няколко сериозни проблема с доверието — Джак можеше да е убиец, мошеник, изнудвач.
От друга страна, ако момчетата от охранителната фирма доставеха каквото трябва, с Джак щеше да бъде свършено. Договорът помежду им щеше да отиде в кошчето за боклук. И той щеше да изхвърчи на улицата.
А засега колкото по-малко знаеше, толкова по-добре.
— Не се тревожи за това — тросна се Уолтърс, като че ли Джак беше нахален неблагодарник. Бяха го превърнали в потенциален милиардер в края на краищата, а той се заяждаше за подробности. — Радвай се, че стана толкова бързо.
— Радвам се толкова много, че не мога да го изразя. Като партньор обаче мисля, че имам право да знам. — Джак се надвеси над бюрото и го погледна в очите. — Още сме партньори, нали?
— Разбира се. — Уолтърс и Белуедър си размениха погледи, които Джак не биваше да види.
— Ние винаги спазваме договорите си — добави Белуедър тържествено.
— Радвам се да го чуя — каза Джак, остави чашата си и се отдръпна.
— Няма за какво да се тревожиш — излъга Уолтърс. — Определено ще се погрижим за теб — обеща той с пресилена усмивка.
Андрю Морган имаше чувството, че преследва призраци. Не беше трудно да се сдобие със списък на всички, които бяха работили в „Примо Инвестмънтс“ през 1998 година, когато Джак бе напуснал фирмата в търсене на по-спокойни води.
Шеф през онази година се оказа някой си Терънс Кайл II, възпитаник на Йейл и авторитетното бизнес училище „Уортън“. Финансов директор беше Гордън Съливан, завършил Харвард. Те двамата бяха хванали Джак, те двамата бяха опитали да го вкарат в друга схема и те двамата му бяха платили един милион, за да отиде другаде и да мълчи.
След кратко издирване се установи, че Терънс и Гордън са загинали трагично в самолетна катастрофа по-малко от година след това. Допълнителното ровене разкри обстоятелствата около нея.
През декември същата година, шест месеца след като се бяха разделили с Джак, двамата наели малък реактивен самолет и заминали на конференция на богати инвеститори във Вейл. След три дни общуване с колегите финансови пирати, след много партита и алкохол двамата излетели по време на снежна буря и почти веднага се блъснали в планински склон. От самолета не останало нищо. Всички на борда загинали. От сблъсъка и избухналия пожар всичко било изпепелено. Разследването било проведено от Националния борд за безопасност на транспорта.
Самолетът бил нает от малка частна фирма, която предлагала услугите си на богати и известни личности. Имала отлични показатели по отношение на безопасността. Пилотът и помощник-пилотът били бивши военни — и двамата в отлично здраве, с безупречен летателен опит. Диспечерите от контролната кула твърдели, че бурята не била кой знае колко силна и позволявала да се излети, и били на мнение, че времето не било опасно. Като причина за катастрофата била записана грешка на пилота — заключение, за което нямало някакви определени основания.
Нищо необичайно. Един експерт по авиация, с когото Морган се свърза, му обясни, че разследванията при катастрофи с частни самолети далеч не са задълбочени. Обикновено се разследвали по няколкостотин инцидента годишно. Агенцията била малка, претрупана с работа и непрекъснато се прехвърляла от един инцидент на следващия, без да си дава труд да разследва щателно катастрофите, които не били свързани с комерсиален граждански полет, със смърт на известна публична личност, с голям брой жертви или когато нямало повод за подозрения.