Шадоу стрийт 77 [bg]

Падмини Бахрати

Точно преди светът да изчезне, Падмини седеше на стола зад портиерското гише, почиваше си и хапваше от домашно приготвената си индийска пица с ориз и леща. Чудеше се как е възможно леля й да готви толкова по-добре от майка й, след като бяха сестри и се бяха учили от майка си в една и съща кухня. За Маузи Анупама храната беше като боите и платното за художник, а за Субхадра, майката на Падмини, храната беше необходимост и приготвянето й често й досаждаше.

Субхадра беше математик, и то известен, ако може да се каже, че математиците могат да бъдат известни. Единствените идоли, които показваха по телевизията, бяха музикалните изпълнители, а математиците не се движеха заобиколени от тълпи почитатели на път към лимузините си. Без опасност Анупама да стане известна, тя с радост експериментираше с храната в опит да създаде нови и по-добри ястия. Субхадра приемаше рецептите както строителен инженер приема плановете на сграда или мост, със съзнанието, че и най-малката грешка може да доведе до фатално срутване; тя отмерваше всички съставки прецизно, следваше инструкциите възможно най-буквално, но дори когато ползваше рецептите на Анупама, ястията ставаха за ядене, но не бяха вълнуващи. От друга страна, на Анупама й беше трудно да следи баланса на банковата си сметка, а Субхадра имаше десет почетни доктората по математика освен официално признатия.

Урокът, който Падмини получи от успешния живот на Маузи Анупама и майка си, беше, че каквото и да правиш, трябва да влагаш страст и пълно отдаване. Падмини беше на двайсет и една, това беше първата й работа след дипломирането по специалност хотелски мениджмънт. Възнамеряваше да поработи в „Пендълтън“ две години, да се премести като рецепционист в някой луксозен хотел, да се издигне до генерален директор и един ден да има свой собствен хотел. Обичаше хората, харесваше й да решава проблемите им и да ги радва и беше еднакво добра в математиката и готвенето.

Приятелят й Санджай казваше също, че изглежда добре, че е фатакди, че е заредена с истински сексуален заряд и същевременно притежава достойнство, класа и сестрински чар, които винаги ще я спасяват от завистта на останалите жени. Санджай искаше единствено чодо, дума която Падмини не би произнесла на нито един език. Ако Санджай трябваше да избира между храна и чодо, вероятно щеше да умре от глад. Но беше добро момче, отнасяше се сериозно към кариерата си и тя никога не го беше хващала в лъжа, дори и за да намести винаги готовата си лауда където му се искаше.

Ако добрият външен вид беше предимство за портиер или управител на хотел и задължителен за собственик на хотел, то понякога можеше да се окаже и пречка. Сенатор Бландън й обръщаше специално внимание, а представата му за флирт бяха непристойни шегички, които понякога бяха дори цинични и я караха да се изчервява. Освен това беше накарал някого да го научи на десетина думи, е които да й покаже, че цени културата и. Понякога й казваше, че е аспара, което означава небесна нимфа, или я наричаше баташа, което означава захарче. Обръщаше се към нея с биби Падмини, което трябваше да означава „госпожице“. Но който и да го учеше на тези думи, вероятно го ненавиждаше, защото Бландън, без да осъзнава значението, я наричаше също баджаяс, което е вид пържена закуска, ака анда — в превод „абсолютно яйце“ и чоти гадда, което означава матраче. Той беше истинско изпитание за търпението и самообладанието й, но тя винаги успяваше да се престори, че е поласкана от нелепите му опити да говори на хинди, и никога не си позволи да му се изсмее в лицето.