Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Пиеха сутрешното си кафе.
— Има един проблем — започна Майк Слейд.
— Какъв?
— Делегация от десетина румънски църковни служители иска да се срещне с вас. Някаква църква от Юта ги е поканила на гости. Румънското правителство обаче не желае да им издаде изходни визи.
— Защо?
— Малко са румънците, които успяват да получат разрешение да напуснат страната. Има един виц, в който се разказва за деня, когато Йонеску дошъл на власт. Той отишъл в източното крило на двореца и видял изгрева на слънцето. „Добро утро, другарю Слънце“, — казал Йонеску. „Добро утро — отговорило Слънцето, — всички сме много радостни, че вие станахте новият държавен глава на Румъния.“ Същата вечер Йонеску отишъл в западното крило на двореца, за да види залеза на слънцето. „Добър вечер, другарю Слънце“ — казал той. Слънцето не отговорило. „Сутринта бе толкова любезно с мен, а защо сега изобщо не искаш да ми отговаряш?“ „Сега съм на Запад — казало Слънцето, — така че върви по дяволите!“
Йонеску се страхува да не би, след като напуснат страната, тези църковни представители да кажат на правителството да върви по дяволите.
— Ще разговарям с външния министър и ще се опитам да направя нещо.
Майк се изправи.
— Обичате ли народни танци? — попита той.
— Защо?
— Довечера има премиера на една румънска танцова трупа. Казват, че са много добри. Искате ли да ги видите?
Мери се стъписа от изненада. Последното нещо, което очакваше от Майк, бе покана да излязат някъде заедно. А сега, за още по-голямо свое учудване, тя отговори:
— Да.
— Добре. — Майк й подаде малък плик. — Вътре има три билета. Можете да заведете Бет и Тим. Това е реверанс от румънското правителство. Изпращат ни билети за почти всички свои премиери.
Мери стоеше с почервеняло от яд лице и се чувстваше като пълна глупачка.
— Благодаря — каза тя рязко и сдържано.
— Ще изпратя Флориан да ви вземе в осем часа.
На Бет и на Тим не им се ходеше на премиерата. Бет бе поканила един свой съученик на вечеря.
— Италианският ми приятел, нали ти казах за него? — каза Бет.
— Да си призная, никога не съм си падал по народните танци — добави Тим.
Мери се засмя.
— Добре, добре. Този път ще ви пусна на свобода.
Тя се питаше дали и децата бяха така самотни като нея. Чудеше се кого би могла да покани за компания. През главата й преминаха полковник Маккини, Джери Дейвис, Хариет Кругър. С никого не й се искаше да отиде. Ще отида сама, реши тя.
Флориан вече чакаше, когато тя излезе.
— Добър вечер, госпожо посланик — той се поклони и й отвори вратата.
— Тази вечер изглеждаш много весел, Флориан.
Той се засмя:
— Винаги съм весел, госпожо. — Той затвори вратата и седна зад волана. — Ние, румънците, си имаме една поговорка: „Целуни ръката, която не можеш да захапеш“.
Мери реши да се възползва от възможността.
— Щастлив ли си тук, Флориан?
Той я погледна въпросително в огледалото.
— Отговорът на официалната линия на партията ли искате да чуете, госпожо посланик, или истинския отговор?
— Истината, ако обичаш.
— Биха могли да ме застрелят за това, което ще кажа, но нито един румънец не е щастлив тук. Само чужденците. Вие сте свободни да идвате и да си отивате, когато си поискате. А ние сме затворници. Тук всичко не достига. — Тъкмо минаваха покрай една дълга опашка пред някаква месарница. — Вижте онези хора. Ще чакат три-четири часа на опашка, за да си купят една-две агнешки пържоли, а половината ще си тръгнат разочаровани, защото месото няма да стигне за тях. Така е и за всичко останало. А знаете ли колко резиденции има Йонеску? Дванайсет! Возил съм много румънски висшестоящи дотам. Всяка една от тях е като палат. А в същото време в един малък апартамент са принудени да живеят по три-четири семейства, и то без парно. — Флориан изведнъж спря да говори, сякаш го хвана страх, че е казал прекалено много. — Няма да ме издадете, нали? Моля ви!