Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Мътните ме взели, ако разбирам нещо — заяви той. — Тая работа с „Черна магия“ е истинско чудо! Преди един месец тя беше за нас всичко на света. Сега се крием по дупките и твърдим, че руснаците са я измислили. Какво става, по дяволите?

— Всъщност, струва ми се, че това не е толкова нелогично, колкото звучи. Все пак от време на време имахме по някоя и друга агентурна мрежа в Русия и се справяхме доста добре, макар и аз да го казвам. Давахме им най-добрите материали, които можехме да си позволим — ракети, военни планове. Ти самият се занимаваше с тези работи — това беше казано на Лейкон, който рязко кимна в знак на съгласие. — Подхвърляхме им агенти, от които можехме да се лишим, осигурявахме им добри комуникации, пазехме куриерските им връзки, прочиствахме ефира за техните сигнали, за да можем да ги слушаме. Това беше цената, която плащахме да държим врага под контрол — как го казахте вие? — „да знаем какви инструкции дават на комисарите си“. Сигурен съм, че Карла би направил същото за нас, ако водеше нашите мрежи. Сигурно би направил и повече, ако беше хвърлил око и на американския пазар, нали? — Той млъкна и погледна към Лейкон. — Много, много повече. Една американска връзка, имам предвид някоя голяма американска полза, би изстреляла къртицата Джералд право на върха. А оттам и Цирка, разбира се. Един руснак би дал почти всичко на англичаните, ако… ами ако това би му купило американците в замяна.

— Благодаря — каза бързо Лейкон.

Министърът си тръгна, взимайки няколко сандвича, които да яде в колата, и пропусна да се сбогува с Мендъл, вероятно защото той не беше гласоподавател.