![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
— Бихте ли уточнили какви точно са заблудите и халюцинациите й? — попита Алекс. Тази лекция като за първокурсници започваше да й дотяга.
— Отначало чувала гласове в главата си, които спорели помежду си, напълно независими от нейната воля и личност. Тя била нещо като рефер помежду им, помирявала ги. Гласовете винаги настоявали да заеме страната на единия от тях. Пати страдала от изкривени представи за действителността. В картона й е записана една случка от времето още преди аз да постъпя тук. По време на обяд друга пациентка избутала чашата си с вода по масата към Пати. Според Пати това означавало, че сестрите се опитват да я убият и тя може да се защити само ако клекне на пода и уринира насред трапезарията. Скоро след като постъпих, тя разви фобия от прозорци: боеше се, че ако прозорецът е отворен, мислите й ще бъдат изсмукани от ума й и ще отлетят през него навън.
— Проявявала ли е склонност към насилие над околните?
Хелън кимна тъжно. Беше очевидно колко харесва Патриша Стоун. Да развиваш чувства към пациентите! Колко непрофесионално, помисли си Алекс.
— Да, за съжаление. Не е агресивна по природа, но има моменти, в които е трудно да я контролираме.
— Ще ми разкажете ли за тези инциденти?
Хелън взе папката с картона на пациентката, за да може да сподели повече подробности.
— През 1992 година нападна една възрастна пациентка, защото жената й изпращала телепатично някакви лоши мисли, които влизали в главата на Пати и тя искала това да престане. През 1997 година нападна друга пациентка, защото онази пък й изпращала някакви чувства и я принуждавала да ги преживява. Преди шест години нападна един посетител с твърдението, че контролирал съзнанието й и я принудил да си одраска коляното до кръв. А съвсем наскоро се нахвърли върху една млада сестра, защото й изпращала телепатични импулси.
Алекс беше искрено заинтригувана. Пати Стоун покриваше почти всички класически симптоми на Шнайдер. Проявата дори само на един от тях вече говореше за шизофрения.
Хелън затвори картона.
— Моля ви, не ме разбирайте криво. Тези епизоди на агресия са единични и силно раздалечени във времето. Иначе Пати е пациент за пример: сътрудничи, приятна е за общуване. Всеки инцидент обаче води до преоценка на медикаментозното й лечение. Отначало беше на терапия с хлорпромазин, а сега е на клозапин.
Клозапинът често се даваше на трудни за лечение шизофреници. Имаше и по-малко странични ефекти.
— Съществува ли връзка между агресивните изблици и посещения на членове на семейството й?
— През всичките тези години никой никога не е посещавал Пати.
Алекс се престори на изненадана.
— О, мислех, че дъщеря й…
— За съжаление, не. Откак е навършила осемнайсет години, се обажда всеки месец, но никога не е идвала.
— На Пати сигурно й е мъчно.
Хелън разпери ръце.
— Не е наша работа да се месим в семейните отношения. Просто се стараем да правим най-доброто за поверените ни пациенти.
— Има ли надежда Пати да бъде освободена някога оттук?
Хелън се замисли.
— Труден въпрос, доктор Торн. Има периоди, в които Пати е много стабилна, и не е трудно да си представим, че може да води живот вън от болницата, но периодичните изблици на агресия правят тази възможност малко вероятна. Освен това не забравяйте, че тя лежи тук вече повече от четвърт век. Тук животът й е познат, тя се чувства в безопасност. Ние не сме от онези болнични заведения, в които се цели бърз обрат при пациентите. Грижим се за поверените ни хора с ясното съзнание, че тази грижа може да продължи много дълго; в някои случаи дори до живот.
Алекс кимна сериозно, като си мислеше, че, ако досега не са поверили на тази жена задачата да пише рекламната брошура на болницата, е крайно време да го сторят.
— От друга страна вашите грижи са скъпи. Не съм виждала много болници, подобни на вашата.
— Имаме неколцина частни пациенти, които сами финансират престоя си. Разходите на останалите се покриват от държавата.
Ама разбира се, помисли си Алекс, особено онези пациенти, които същата тази държавна социална система е изоставила в миналото, така че е допуснала да предизвикат нечия смърт.