![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Прекръстих се и седнах върху трона, издигнат върху платформа, застлана със златен килим. Стъпалата до нея бяха покрити със същото синьо кадифе като мантията ми. Кардинал Дьо Бурбон – братът на Антоан – водеше церемонията. Коленичех, молех се и отговарях утвърдително с отчетлив глас на въпросите на кардинала. Бях се омъжила за Анри преди петнайсет години. Сега се омъжвах за Франция.
Огънах се под тежестта на древната корона, която Антоан дьо Бурбон сложи върху главата ми. Донесоха друга, по-лека. Останах с нея до края на церемонията.
След литургията аз и още три благороднички оставихме пред олтара скъпоценни предмети като приношение преди Светото причастие. Диан бе избрана да върви точно след мен, защото съпругът ми я бе провъзгласил за херцогиня Валентиноа – титла, издигнала ранга и увеличила значително състоянието ѝ. Преди церемонията той я назначи и за моя придворна дама – факт, обидил ме дълбоко и принуждаващ ме да прекарвам повече време в нейно присъствие.
Прекосих дългата алея между скамейките, понесла златно кълбо. Подадох го на кардинал Дьо Бурбон пред олтара, обърнах се и зачаках другите жени.
Те се забавиха. Вместо да ме следва, Диан се движеше с абсурдна мудност, насочила поглед нагоре, към небето, с престорено благоговение. Мина край ложата, където седеше съпругът ми, застина и не помръдна цял един протяжен миг – привличайки вниманието на всички в катедралата – и най-сетне продължи напред.
Наблюдавах я, изпълнена с гняв, макар изражението ми да остана съвършено достолепно. Мислех, че Диан ще се задоволи с баснословните богатства и любовта на Анри. Те обаче се оказаха недостатъчни. Тя жадуваше да открадне дори в този ден мимолетното внимание, полагащо се на мен; искаше да покаже кой всъщност управлява краля.
В онзи момент си помислих колко лесно ще е да я убия – да помоля Руджиери за отвара, за отровена ръкавица, за магия – особено след като вече два пъти бях прекосявала изкусителната граница. Бях се зарекла обаче да не убивам за лично отмъщение, а само за да спася любимите си хора – както постъпи Козимо Руджиери.
Тогава вероятно щяха да ни отредят по-милостиво място в ада.
Двайсет и пета глава
Последваха трудни години. Майката на Жана – брилянтната кралица с топло сърце Маргарита Наварска – почина малко преди Коледа през 1549-а, потапяйки в скръб дъщеря си и всички, които я познаваха. Анри прекарваше дните и повечето си нощи в компанията на Диан, а аз намирах щастие само в простичките удоволствия на майчинството.
Анри спазваше мяра и не губеше време да преследва всяка красива жена, уловила погледа му. За разлика от баща си той преследваше упорито протестантите – склонност, подклаждана от Диан, решила навярно, че изгорените еретици ще накарат Бог да забрави блудството ѝ. Надянала маска на благочестивост и добродетелност, тя доволно подчертаваше колко "нравствен" е Анри, за разлика от развратния си баща. Ала Анри също бе подвластен на метресата си – Диан настояваше да отнемат земите на протестантите и да ги предоставят на католиците, а Анри се съгласяваше. Тя искаше да хвърлят в затвора и да екзекутират протестантите и получаваше желаното – независимо че в двореца имаше множество техни симпатизанти, включително младият племенник на Монморанси – Гаспар дьо Колини, както и Антоан дьо Бурбон, и братовчедката на краля, Жана Наварска, прегърнала учението на Мартин Лутър по време на престоя си в Германия. Благородниците бяха неуязвими, подлагаха на гонения единствено простолюдието.
Всяка сутрин след срещата със съветниците си Анри отиваше в покоите на Диан и двамата обсъждаха държавните дела. Той не предприемаше нищо без нейното одобрение и ѝ беше делегирал толкова власт, че тя започна да подписва кралски документи вместо него.
Заслепен като баща си, Анри не забелязваше каква завист поражда сред придворните могъществото на любовницата му. Не обръщаше внимание и какво недоволство назрява в провинцията, където протестантите негодуваха срещу законите, забраняващи вярата им. В почти изцяло католическия Париж Анри нехаеше, когато съветниците го предупреждаваха, че нетърпимостта към новата религия подхранва бунтовни настроения. Той слушаше само Диан, а тя на свой ред слушаше братята Дьо Гиз, които презираха протестантството и се бореха ревностно за влияние над Короната.