Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
— Забравен, ето какво съм. И точно такъв искам да остана. — Резбарят облегна глава на каменната стена зад себе си. — Така че не искам да напускам килията си. Да напомням на сестра си и брат си, че още съществувам в този свят. Колкото и потисната да е силата им в заточение, влиянието им все още е… значително.
— Ако Хиберн спечели войната — обади се дрезгаво Касиан, — нищо чудно да разбие на парчета портите на Затвора. И да освободи сестра ти и брат ти, които вероятно с радост ще те посетят.
— Дори Хиберн не е толкова глупав — изпуфтя надменно Резбарят. — Сигурен съм, че други затворници биха намерили предложението ви за… съблазнително.
Кръвта ми кипеше.
— И дори няма да го обмислиш? — Махнах с ръка, посочвайки килията. — Предпочиташ да живееш тук? Цяла вечност?
— Ако познаваше сестра ми и брат ми, Унищожителке на проклятия, и ти би сметнала този вариант за много по-мъдър и удобен.
Отворих уста, но Касиан стисна предупредително ръката ми. Достатъчно. Бяхме му разкрили достатъчно. Ако покажехме отчаянието си… Нямаше да си помогнем.
— Трябва да вървим — каза ми Касиан с невъзмутимо спокойствие. — Прелестите на Изсечения град ни зоват.
Наистина щяхме да закъснеем, ако не тръгнехме веднага. За сбогом стрелнах гневен поглед към Резбаря и позволих на Касиан да ме повлече към отворената врата на килията.
— Отивате в Изсечения град — рече Резбарят не дотам въпросително.
— Не ти влиза в работата — подхвърлих през рамо.
Мълчанието му отекна навсякъде около нас и ни принуди да спрем на прага.
— Един последен опит да обедините целия Двор на Нощта? — предположи той, плъзвайки очи към нас.
— И това не ти влиза в работата — отвърнах студено.
Резбарят се усмихна.
— Ще преговаряте с него. — Погледът му отскочи към татуировката на дясната ми ръка. — Чудя се каква ли цена ще поиска Кеир. — Той се изкикоти гърлено. — Интересно.
Касиан въздъхна с почти изчерпано търпение.
— Да се махаме оттук!
Резбарят отново замлъкна, въртейки парчето кост от Атора на земята до себе си.
— Странни въртопи се завъртат в Котела — пророни той повече на себе си, отколкото на нас.
— Тръгваме — обявих и понечих пак да се обърна, повличайки Касиан със себе си.
— Сестра ми имаше колекция от огледала в черния си замък — каза Резбарят.
С Касиан спряхме за пореден път.
— Денонощно се възхищаваше на отражението си, на вечната си младост и красота. Едно от огледалата наричаше Оуроборос. Било е старо дори когато ние сме били млади. Прозорец към света. Тъмната му повърхност разкриваше всичко, разказваше всичко. Сега е притежание на Кеир, семейна реликва. Донесете ми го. Това е цената. Дайте ми Оуроборос и съм на вашите услуги. Стига да успеете да ме освободите — допълни Резбарят с ненавистна усмивка.
С Касиан се спогледахме, обърнахме се към него и едновременно свихме рамене.
— Ще видим — казах лаконично, преди да напуснем килията.
* * *
Двамата с Касиан седнахме на един камък с изглед към сребристо поточе, вдишвайки хладната мъглявина. Затворът се издигаше зад гърбовете ни като ужасяваща канара, заприщваща хоризонта.
— Знаел си, че Резбарят е древен бог — подхванах с тих, умислен глас. — Но наясно ли беше, че е бог на смъртта?
Касиан ме погледна с изопнато лице.
— Предположих. — Щом вирнах вежда насреща му, той поясни: — Резбова сетните мигове на живи същества върху кости. Вижда ги. Наслаждава им се. Не е трудно да се досетиш.
Замислих се.
— Кой от двама ви с Рис предложи да дойдеш с мен?
— Аз исках да дойда. Но Рис… и той се беше досетил.
Защото онова, което бяхме зърнали в очите на Неста онзи ден…
— Сходството събира — пророних.
Касиан кимна сковано.
— Според мен дори Резбарят не знае какво точно е Неста. Но ми се щеше да проверя за всеки случай.
— Защо?
— Искам да помогна.
Отговорът му беше достатъчен.
Притихнахме, заслушани в бълбукането на поточето.
— Би ли се страхувал от нея… ако Неста се е превърнала в… Смъртта? Или ако черпи мощта си от нея?
Касиан не отвърна дълго време.
Накрая рече:
— Аз съм воин. Цял живот вървя ръка за ръка със Смъртта. Повече бих се боял за нея, не от нея. — Той се замисли и след миг додаде: — Нищо в Неста не може да ме уплаши.
Преглътнах и стиснах ръката му.
— Благодаря ти.
Недоумявах защо изобщо го изричам, но той кимна.
Още преди да се появи, го усетих като искра от звездно щастие, лумнала в мен. Само след миг Рис се материализира от въздуха и попита: