Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Елфата почти изпита съжаление към последния от нейните похитители. Ворш, оцъклил очи, осъзнавайки неизбежната си участ, изглеждаше готов да се разхленчи. Въпреки това той продължи да размахва брадвата си към джуджетата и едва не разполови едно от тях. Обаче не можеше дълго да издържи срещу толкова много противници, които все повече стесняваха кръга около него с вдигнати за удар мечове и брадви. Смъртта му заприлича на касапница.
Верееса извърна поглед. След малко един спокоен глас заяви:
— Е, Гимел, нищо чудно, че троловете се биха толкова здраво! Виждаш ли това?
— Да, Ром! Много по-хубава гледка от тази, която открих аз тук!
Силни ръце я придърпаха в седнало положение.
— Да видим как можем да свалим въжетата, без да причиним твърде много щети на тази прекрасна фигура!
Тя вдигна поглед към лицето на едно червендалесто джудже, което бе поне половин педя по-ниско от Фалстад и с по-набито тяло. Въпреки първоначалните впечатления умението, с което той развърза въжетата, показа на рейнджъра, че не трябва да приема него и спътниците му за тромави. Особено след начина, по който се бяха справили с троловете.
Отблизо одеждите на джуджетата изглеждаха още по-окаяни, което не бе никак изненадващо, ако се състояха, както подозираше Верееса, от каквото бяха успели да откраднат от орките. От всички се носеше една специфична миризма, която показваше, че отдавна бяха отминали времената, когато къпането е било на почит между тях.
— Готово!
Въжетата паднаха от нея. Верееса незабавно махна превръзката от устата си. В същото време пороят от ругатни до нея показа, че Фалстад вече също е напълно свободен.
— Затваряй си устата или ще ти я запуша с тази превръзка за постоянно! — озъби се Гимел.
— Ще са нужни доста от вас, джуджета от хълмовете, за да повалят някой от Еъри!
От силния ропот стана ясно, че спасителите им може да се превърнат в техни нови тъмничари, ако ездачът на грифони не млъкнеше веднага. Угриженият рейнджър го скастри:
— Фалстад! Бъди учтив с нашите приятели! В края на краищата те ни спасиха от ужасна съдба!
— Да, напълно си права! — обади се Ром. — Проклетите тролове ядат всякаква плът, без значение дали е жива или мъртва!
Верееса с мъка се изправи на крака и веднага осъзна, че тунелът не е достатъчно висок за същества с нейния ръст.
— Те споменаха, че имало и други — спомни си внезапно тя. — Може би е най-добре да се махнем от това място, преди да са дошли…
Ром вдигна ръка. Набръчканото му лице напомняше на Верееса за упорито старо куче.
— Няма нужда да се тревожиш за тях. Точно така открихме това трио. — Той се замисли за момент. — Но въпреки всичко може да си права! Това не е единствената група тролове в района. Орките ги използват почти като ловни хрътки. Всичко, прекосяващо тези съсипани земи, е плячка за тях — със същата охота биха спипали дори някой от собствените си съюзници от планината, ако сметнат, че могат да го сторят безнаказано.
Верееса потръпна при мисълта за съдбата, която ги бе очаквала.
— Отвратително! Благодаря ви с цялото си сърце за навременната поява!
— Ако знаех, че ще спасяваме точно теб, щях да накарам тази жалка група да се движи по-живо!
Гимел, чийто поглед се спираше твърде често върху елфата, се приближи към своя водач.
— Джод е мъртъв. Все още се подава наполовина през дупката. Нарн е зле. Има нужда от закърпване. Останалите ранени ще могат да вървят сами.
— Тогава да се размърдаме! Това включва и теб, пеперудке! — Последното беше отправено към Фалстад, който настръхна при тази явна обида за джуджетата от Еъри Пийкс.
Верееса съумя да го удържи с едно нежно докосване по рамото, но докато групата потегляше, нейният приятел продължи да гледа кръвнишки. Елфата забеляза, че джуджетата от хълмовете прибраха всички използваеми вещи не само от троловете, но и от мъртвия си другар. Те дори не направиха опит да вземат тялото със себе си, а когато Ром забеляза погледа й, сви рамене леко засрамено.
— Войната ни налага да забравим известна част от благоприличието, лейди елф! Джод би ни разбрал. Ние ще се погрижим вещите му да бъдат предадени на неговите близки. Те ще получат и допълнителен дял от днешната ни плячка. Не че взехме много, за съжаление.