Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Твърде рано беше, в твърде деликатен момент, за да е започнала трансформацията на Нелтарион към Детуинг. Аспектите трябваше да бъдат обединени, не само за да се справят с наближаващата инвазия, но и за да подредят бъркотията, създадена от Крас и неговия бивш ученик. Със сигурност се беше объркал за черния левиатан. Нелтарион все още беше един от легендарните защитници на смъртното царство…
Той прокле слабата си памет. Кога се беше случило предателството на черния дракон? Кога точно се бе превърнал за вечни времена в ужас за всички живи създания? Наистина ли трябваше да е сега, или Нелтарион все пак щеше да стои рамо до рамо с другарите си, въпреки че мракът го е призовал?
Закачуленият магьосник не се удържа и втренчи очите си в Земния Пазител. Въпреки своята клетва, Крас започна да мисли, че сега и тук той трябва да наруши правилата. Нима беше възможно разкриването на злодея сред Аспектите да направи друго, освен добро? Как…
Нелтарион отново погледна към него… но този път очите му не пуснаха тези на магьосника.
И чак тогава Крас осъзна, че черният дракон е разбрал за откритието му и вижда в магьосника враг, който би могъл да разкрие ужасяващата му тайна.
Опита да откъсне от него очи, ала се оказа невъзможно. Твърде късно осъзна причината. Земният Пазител бе осъзнал опасността и беше действал бързо и решително. Сега държеше Крас във властта си с лекотата, с която дишаше.
„Няма да му се дам!“
Но въпреки решителността си да избяга, волята му не се оказа достатъчно силна. Ако беше по-добре подготвен, Крас може би щеше да е в състояние да се бори с ума на Нелтарион, но неочакваното разкритие го беше оставило широко отворен… и черният дракон се беше възползвал от възможността.
„Ти ме познаваш… но аз не те знам…“
Смразяващият глас изпълни съзнанието му. Крас се молеше някой да забележи какво става между двамата, но външно всичко изглеждаше нормално. Изненадан беше, че дори обичната му Алекстраза не разпознаваше ужасната истина.
„Искаш да говориш срещу мен… да накараш другите да ме видят по начина, по който ти ме виждаш… искаш да спрат да вярват на стария си другар… на своя брат…“
Думите на Земния Пазител ясно показваха колко далеч е отишла вече лудостта му. Крас усещаше разяждаща параноя у Нелтарион, а също и стоманената му вяра, че никой, освен него, не разбира кое е добро за света. Всеки, който дори съвсем леко представляваше заплаха за него, беше в очите на дракона истинското зло.
„Няма да ти позволя да разпространиш зловредните си лъжи…“
Крас очакваше да бъде изпепелен на мига, ала за негова изненада Нелтарион само извърна поглед и продължи разговора си с Малигос.
„Каква игра играе той? — зачуди се драконовият магьосник. — Първо ме заплашва, а после сякаш напълно забрави за мен!“
Наблюдаваше черния левиатан внимателно, но Нелтарион като че ли изобщо не го забелязваше.
— Няма да дойде — рече накрая Изера.
— Все още може да се появи — възрази Алекстраза.
Когато ги погледна, Крас разбра, че говорят за Ноздорму.
— Не, току-що получих съобщение от онзи, с когото се бях свързала. Не могъл да открие господаря си. Безвременния е нейде отвъд земното царство.
Новините на Изера вещаеха още злини. Знаейки какво се е случило с Ноздорму, магьосникът подозираше, че причината дори слугите на Безвременния да не са в състояние да го открият, беше в аномалията. Ако, както вярваше той, Ноздорму сам задържаше цялото Време заедно, значи му се налагаше да призове всяка секунда от съществуването си. Безкраен брой негови отражения се бореха с Времето… и не оставяха дори миг за това събиране.
Надеждите на Крас увехнаха още повече. Ноздорму — загубен, а Нелтарион — впримчен от лудостта…
— Тогава съм съгласна — каза Алекстраза в отговора на Изера. — Да започнем в намален състав. Няма правило, което да ни пречи поне да обсъдим нещата след като историята бъде разказана, дори да не можем още да предприемем някакви действия.
Кориалстраз наведе глава и позволи на ездача си да слезе. Крас пристъпи между събраните гиганти с безизразно лице, като се опитваше да не гледа към Земния Пазител. Очите на Алекстраза го окуражаваха достатъчно и драконовият магьосник знаеше какво да прави.
— Аз съм един от вас — обяви той с не по-малко плътен и силен глас от този на левиатаните около него. — Истинското ми име е известно на Кралицата на Живота, но засега съм просто Крас!
— Здраво вика този изтърсак! — пошегува се Малигос.