Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Гърчовете на адското изчадие изтръгнаха острието от ръката й. Демонът отпусна хватката си.
Тиранде посегна към мъртвото тяло, надявайки се да се окаже над него, преди да удари земята. За съжаление в предсмъртната си агония демонът се изви встрани от ръката й.
Тя стисна очи. Молитвите й се насочиха към нейната богиня, но последните й съзнателни мисли бяха за Малфурион. Ако умреше сега, той щеше да вини себе си за смъртта й, а тя не искаше да поставя на раменете му подобен товар. Случилото се с нея зависеше от боговете, а не от действията му. Тиранде разбираше, че Малфурион е сторил всичко по силите си, но съдбата на народа им бе много по-важна от нейната безопасност.
Но ако само можеше да погледне лицето му още веднъж…
Тиранде се удари в земята… но сблъсъкът изобщо не беше такъв, какъвто очакваше. Той почти не я разтърси, а какво остава да строши костите й.
Пръстите й напипаха пръст. Наистина се беше приземила… Но тогава защо още беше непокътната?
Тиранде се извъртя до седнало положение и се огледа. Аурата около нея беше изчезнала, оставяйки я потънала в мъгла. Сама, като се изключат изкормените тела на нощни елфи и демони.
Не… не сама. Висока и невероятно позната фигура се появи от пъплещата мъгла и при вида му бузите й потъмняха.
— Малфурион!
Но почти в същия миг, в който Тиранде промълви името, знаеше, че е избрала грешния вариант.
Илидан, борещ се с намръщеното изражение, което искаше да превземе лицето му, се наведе над падналата жрица.
— Малка глупачка… — Той протегна ръка. — Е? Ела с мен… ако искаш да живееш достатъчно дълго, за да видиш как спасявам света!
Петнайсет
Демоничната душа блестеше ярко, високо над центъра на Кладенеца на вечността. В бездната, отворена от магията на Саргерас, бушуваха сили, вдигнати и от Душата, и от самия Кладенец, бавно създаващи стабилен портал. От чудовищното си кралство повелителят на Легиона се готвеше да влезе в най-новото си владение. Скоро, съвсем скоро, той щеше да унищожи целия живот и всичко красиво от него… а после щеше да потегли към следващия свят.
Но имаше и други, които чакаха с растящо нетърпение, други, чиито ужасяващи мечти бяха по-стари дори от онези на Саргерас. Тя бяха чакали невероятно дълго за път към бягството, за средство да си върнат онова, което някога им е принадлежало. Всяка стъпка към успеха на демоничния повелител бе стъпка към техния успех. С Кладенеца, Демоничната душа и могъществото на Саргерас те щяха да изкривят магията му и да отворят портала не към кралството на Легиона, а към своя вечен затвор.
И веднъж отворен, той никога нямаше да бъде запечатан отново.
Старите богове чакаха. Бяха чакали толкова дълго, че вече не можеха да издържат.
Но още съвсем малко…
И след като пристигането на Саргерас явно предстоеше съвсем скоро, Аркемонд хвърли всичко, което имаше, в битката. Той пренасочи войните си от всички останали посоки, знаейки, че победи ли тази армия, ще победи и света.
Защитниците от своя страна се биеха, защото нямаха друг избор. Нощните елфи, таурените и останалите, всички те знаеха, че да се предадат и огънат, означаваше да подложат врат пред остриетата на демоните. Може би въпреки всичко щяха да паднат, но не и без да дадат всичко от себе си.
Малфурион даваше всичко от себе си, на което беше способен. Магиите му призоваваха урагани, които вдигаха във въздуха рогати войни и адски зверове и ги хвърляха от смъртоносна височина. Друидът мяташе във вихрите и семена, които се превръщаха в огромни растения в стомасите на демоните и ги разкъсваха на парчета отвътре. Ветровете запращаха безжизнените трупове сред демоничните редици, за да нанесат още поражение.
Дълбоко под земята Малфурион откри червеите и други подобни създания, които засега бяха успели да се скрият от злото. Под негово ръководство те разкопаха почвата и тя стана нестабилна. Демони внезапно започнаха да потъват като в плаващи пясъци, а други, макар и просто загубили равновесие, ставаха лесна плячка за стрелците и копиеносците.
Легионът все още владееше небето, но на жестока цена. Джарод накара стрелците да се концентрират изцяло върху гибелната стража и подобните им. Независимо от пораженията, които крилатите демони все пак успяваха да нанесат, мнозина платиха за тях със стрели в гърлото.
Лунната стража се бореше смело срещу ередарите, инферналите и най-кошмарното — властелините на ужаса. На нощните елфи помагаха не само Ронин и Крас, но и шаманите на таурените и фърболгите. Тези заклинатели използваха много по-потайни методи, но резултатите от тях бяха доказани от уорлоците на Легиона, които падаха мъртви или просто изчезваха.