Ханибал - врагът на Рим

Малх се обърна към ескорта и обясни положението на картагенски и иберийски. Нямаше особена реакция. Либийците и скутариите бяха подбрани заради верността и храбростта им. Щяха да се бият и ако е необходимо да умрат за Ханибал. По всяко време и навсякъде.

— Кой от двама ви знае иберийски по-добре? — обърна се Малх към синовете си. Самият той не знаеше езика добре, но знанията му бяха достатъчни в повечето случаи. В опасна ситуация като тази обаче беше най-добре да сведат до минимум шансовете да бъдат разбрани погрешно.

— Аз — тутакси отвърна Бостар. Макар че двамата със Сафон бяха прекарали горе-долу еднакво време в Иберия, той беше по-добър с иберийския.

Сафон кимна неохотно в знак на съгласие.

— Значи ти ще си ни преводач — реши Малх.

Бостар не се опита да скрие самодоволната си усмивка.

След като всичко беше решено, потеглиха. Малх яздеше пръв, следван от Бостар и навъсения Сафон. Ескортът вървеше след тях, първо копиеносците, след тях скутариите. Не изминаха голямо разстояние, когато откъм близкия хълм прозвуча рог. Сигналът веднага беше подет от друго място, по-близо до селото. От укреплението се разнесоха викове. Когато стигнаха на четиристотин крачки от селото, портата се отвори със скърцане и воините на племето се изсипаха навън, запречиха входа и зачакаха картагенците да приближат.

Стомахът на Бостар се сви. Той хвърли кос поглед на Сафон, който изтегли наполовина меча си от ножницата, но после го прибра — той също беше разтревожен. Единственият признак на напрежение у баща им беше скованият му гръб. Бостар почерпи сила от самоувереността на Малх. „Не показвай страх — каза си той. — Ще го надушат така, както вълкът надушва жертвата си“. Пое дълбоко дъх. Сафон явно си беше помислил същото и пусна дръжката на меча си. Войниците маршируваха твърдо след тях — гаранция, че ако се стигне до неприятности, много хора ще умрат преди те да са паднали на земята.

Малх насочи коня си право към авсетаните. Изненадани от самоувереността му и размерите на коня му, воините отстъпиха малко. Предимството не продължи дълго. Подтиквани от сърдитото мърморене на другарите си, мъжете отново пристъпиха напред и вдигнаха заплашително оръжия. Чуха се предизвикателни викове, но на лицето на Малх не трепна нито един мускул.

Подобно на повечето иберийски племена, малцина авсетани бяха облечени еднакво. Някои носеха калпаци, други бронзови шлемове като купи или такива с троен гребен. Повечето носеха щитове, макар че те също бяха с различни размери и форма — високи, с прави страни и заоблени краища, овални или кръгли с конични железни умбони. Всички бяха ярко изрисувани с виещи се змии, ромбове или редуващи се разноцветни ивици. Авсетаните бяха и тежковъоръжени. Всеки носеше поне един, а някои и по два сауниона3. Освен това всеки воин имаше кинжал и или копие, или типичния келтиберийски прав меч.