Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Това, че животът се е зародил само веднъж – а ако било повече от веднъж, то конкурентната му форма е измряла, – се доказва от същия произволен генетичен код, открит във всички живи същества. Така от зората на живота имаме иновации от късметлийски пренареждания, а резултатът е намаляване на ентропията чрез овладяването на енергията. Това е грубо описание също на цивилизацията и технологиите и можем да кажем, че човешката иновация е просто продължение на процес, започнал преди четири милиарда години. Тук няма духовно прекъсване, материята става все по-сложна – отначало в органичните тела, а след това и извън тях. Някои хора като Джеймс Лъвлок в скорошната му книга „Novacene“ (Новоцен – бел. прев.) смятат, че тази крива е на прага на продължение, което ще се раздели като цяло с органичния компонент, понеже идва ерата на роботите, а ние прехвърляме умовете си на техните компютри.
8.
Най-важното за иновациите
„Свободата е родител на науката и добродетелите, а една нация ще е толкова велика и в двете, колкото е свободна.“
Томас Джеферсън
Иновацията е постепенна
Историята на иновацията, представена в историите, които разказвам тук, разкрива някои изненадващо устойчиви модели. Успешната иновация, общо взето, следва един и същи път, без значение дали се е случила вчера, или преди две столетия, дали е високо-, или нискотехнологична, дали представлява огромно, или мъничко устройство, дали е виртуална, или реална, дали влиянието ѝ променя обществото, или просто му помага.
Като начало иновацията почти винаги е постепенна, не е внезапно събитие. Еврика моментите са рядкост, практически не съществуват, а ако ги отбелязват, то е с голяма доза поглед назад във времето и към голямата им подготовка, да не споменаваме множеството грешни отклонения по пътя. Архимед почти сигурно не е изскочил от банята с вик „Еврика“, а вероятно си е измислил версията по-късно, за да забавлява хората.
Историята на компютъра може да бъде разказана по много различни начини, като се започне с жакардовите станове или с вакуумните тръби, с теорията или с практиката. Но колкото по-дълбоко се вглеждаме, толкова по-малко вероятно е да открием момент на внезапен пробив, виждаме поредица от мънички стъпки. Няма ден, за който да се каже, че компютърът не е съществувал преди това, а се е появил точно тогава, също както няма как да е вярно, че една човекоподобна маймуна е била маймуна, а дъщеря ѝ вече е била човек.
Ето защо е възможно да разказваме истории за несъзнателни, „естествени“ иновации като огъня, каменните сечива и произхода на самия живот като част от континуума с модерните технологични изобретения. По същество те са едно и също явление – еволюция. В случая с автомобила – колкото повече се взираме, толкова повече по-ранните коли приличат на версии на по-старите технологии като карети, парни двигатели и велосипеди. Това ни напомня, че с много малки изключения създадените от човека технологии се развиват от предишни, създадени от човека, технологии, а не са изобретени от нищото. Това е ключова черта на еволюционните системи: преходът към „най-близката възможна“ стъпка.
Може би преувеличавам. В крайна сметка има момент, в който апаратът на братя Райт полита на 17 декември 1903 г. Това нима не е внезапен пробив? Не, нищо подобно. Щом знаете историята, ви е ясно, че надали има по-постепенна от нея. Полетът през онзи ден продължил едва няколко секунди. Бил е просто подскок. Нямало е да бъде възможен без силен насрещен вятър и е предшестван от неуспешен опит. Случил се е след няколко години упорит труд, експерименти и учене, при което нужните за моторния полет елементи съвсем бавно и плавно са се събрали заедно. Лорънс Харгрийвс, ранен австралийски авиационен експериментатор, пише през 1893 г., че ентусиастите като него трябва да си избият от главите идеята, че като „пазят резултатите от работата за себе си, ще ги сполети успех“. Геният на братя Райт се крие именно в това, че са разбрали, че са посред постепенен и повтарящ се процес, и не са очаквали да построят летяща машина от първия път. А след момента в Кити Хоук има още няколко години усилен труд, тъкмене и дотъкмяване, докато братя Райт разбрали как да задържат самолета във въздуха часове наред, как да се издигнат без насрещен вятър, как да завиват и как да се приземяват. Колкото по-щателно изследвате историята на самолета, толкова по-постепенна ще ви се струва. Да, самият момент на издигането е плавен, а теглото на колелата постепенно намалява.