Кралят на моста

— Чуй ме, Ана! — Всеки друг итиканец би я уцелил с първия залп. Единствено принцесата първо би я изтезавала. — Ако не ти хареса онова, което имам да ти кажа, можеш да ме хвърлиш обратно в морето.

Нищо не помръдваше. Чуваше се само бученето на океана.

И тогава прозвуча тракане — портите към Еранал се отваряха. Лара си взе веслото и пое напред.

Когато лодката се удари в стъпалата на пристана я посрещна стена от познати лица с изписана по тях ярост. Не се възпротиви, когато Джор я измъкна от лодката за косата и ръбовете на каменните стъпала се впиха в пищялите й, докато той я влачеше нагоре и съскаше:

— Бих ти извадил сърцето веднага, но Ана заслужава да го направи сама.

Той метна на главата й торба, с което я лиши от зрение.

Отведоха я в двореца — звуците и миризмите бяха болезнено познати. Докато броеше стъпките си и завоите, Лара разбра, че я водят в залата на съвета. Някой, вероятно Джор, я ритна зад коленете, когато влязоха. Лара падна и удари длани в земята.

— Не ти липсва кураж, щом си дошла тук, това ти го признавам.

Дръпнаха торбата от главата й. Лара се изправи на крака и срещна погледа на Ана. Сърцето й се сви, когато видя жестокия белег, разсичащ лицето й от средата на челото до скулата. Цяло чудо беше, че не е изгубила окото си. Около нея стояха половин дузина войници, чийто вид подсказваше, че едва бяха успели да избягат от Южен пост. А на стената зад тях висеше голяма карта на Маридрина.

— Посочи ми една основателна причина да не ти прережа гърлото, предателска кучко.

Лара се насили да се усмихне.

— Това не беше много оригинално.

Върхът на нечий ботуш я уцели в ребрата и я събори. Тя притисна ръка към удареното място и хвърли мрачен поглед на Бабинка, собственичката на ботуша, преди да обърне глава към жената, която вземаше решенията тук.

— Няма да ми прережеш гърлото, защото Арен е пленник на баща ми.

Ана стисна зъби.

— Този факт не работи в твоя полза.

— Трябва да го освободим.

— Ние? — попита невярващо принцесата. — Баща ти е затворил Арен в двореца си във Венция, който — както съм сигурна, че знаеш — е непристъпна крепост, пазена от елита на маридринийската армия. Дори най-добрите ми хора не успяха да се промъкнат вътре. Всички до един загинаха. Но давай, кажи ми как точно би могла да ни помогнеш. Да не мислиш да съблазниш някого, за да те пусне вътре, курво?

Лара се взира в нея, докато Ана не отклони поглед. Надвисналата в залата тишина бе задушаваща.

Петнайсет години я бяха обучавали как да намери вход към едно непристъпно кралство.

Как да открива слабости и да се възползва от тях.

Как да унищожава враговете си.

Как да бъде безмилостна.

Беше родена за това.

Но Лара не продума, защото думите нямаше да убедят тези хора, които вярваха, — и с право — че е лъжкиня.

„Вдишай. Издишай.“

Тя се размърда.

Мъжете около Ана бяха калени в бой воини, но елементът на изненадата работеше в нейна полза. А и все пак ставаше дума за нея. Без повече да му мисли, Лара се завъртя, а ръцете и краката й се превърнаха в смъртен вихър, който обезоръжи войниците и ги натръшка по пода. Онези, които не паднаха, отстъпиха.

Ана й се нахвърли с крясък, но Лара уви крак около нейния и я събори, падайки с нея, стиснала шията на принцесата в мъртва хватка с една ръка и сграбчила ножа й с друга.

Над залата се спусна тишина. Войниците се изправяха и я гледаха с ново, значително уважение, макар обмисляха как да я обезоръжат.

Лара огледа всички присъстващи, като очите й се спираха на всеки поотделно, преди да освободи Ана. Принцесата се търколи настрани, запъхтяна и с шокиран поглед. Лара се изправи.

— Нуждаете се от мен, защото познавам враговете ни.

Бях отгледана от тях и те ме превърнаха в най-силното си оръжие — вече видяхте на какво съм способна. Те обаче не допуснаха, че най-силното им оръжие може да се обърне срещу тях. — А Лара не беше единственото оръжие, което бяха създали: имаше още десет млади жени, които й дължаха живота си, и тя възнамеряваше да ги накара да платят този дълг. — Нуждаете се от мен, защото аз съм кралицата на Итикана. — Лара се изви и метна ножа си. Видя как той се заби в картата точно върху Венция — и Арен. — Време е баща ми да бъде сразен!