Кралят на моста

Арен се опита да се освободи и Лара излезе от вцепенението си.

— Не мърдай. Острието е отровно.

— Не си забравила триковете ми.

— Пусни го.

— И двете знаем, че това няма да се случи, хлебарчице. Старият й прякор изгори ушите й, докато очите й търсеха начин да обезоръжи Мерилин, преди да е убила Арен. Само че такъв начин нямаше.

— Коя е тази жена? — попита Арен.

— Лара е малката ми сестра. Лъжливата ми, крадлива сестра кучка.

Думите изплющяха като шамари.

— Мерилин, дойдох тук, за да спася теб.

— Лъжеш. — Гласът на Мерилин бе чиста отрова. — Ти открадна онова, което ми принадлежеше по право, и ме остави да гния в пустинята. Имаш ли представа колко време ми отне да стигна до Венция и да обясня на татко какво си сторила?

— Направих го, за да ви защитя!

— Мъченицата Лара. — Мерилин изкриви устни в подигравателна усмивка. — Само че аз видях какви са истинските ти намерения, лъжлива курво.

Лара се втренчи в нея онемяла. Писмото, което бе оставила в джоба на Сарина, обясняваше всичко. Как баща им е планирал да ги избие. Как Лара е инсценирала смъртта им и после е заела мястото на Мерилин като кралица на Итикана, защото това е бил единственият начин да спаси живота на всички, не само своя собствен. Как им е върнала свободата.

— Той щеше да избие сестрите ни. Това беше единственият начин. Защо не го разбираш?

— Много добре разбирам. — Мерилин изви ножа — върхът му сочеше нагоре. — Да не мислиш, че не знаех как татко смята да ви избие всичките? — Тя се засмя. — Да не мислиш, че ме интересуваше?

Това не беше сестра й. Не можеше да бъде. Мерилин открай време бе най-чаровната. Най-милата. Онази, която най-много се нуждаеше от защита.

И най-добрата актриса.

— Ти каза, че сестрите ти са мъртви. — Гласът на Арен я върна в настоящето.

— Я виж ти, да не би да е имала тайни от теб? — Мерилин го погали по бузата със свободната си ръка и се разсмя, когато той се дръпна. — Нека ви осветля за някои неща, Ваше Величество. Никой не е принуждавал Лара да идва тук и да шпионира. Тя сама го реши. Само дето „реши“ не е достатъчно силна дума. Лара скрои заговор срещу нас, за да заеме мястото на кралица в Итикана и да пожъне овациите, след като обрече целия ви народ на смърт от ръцете на Маридрина.

— Това не е вярно — прошепна Лара.

— Това е жената, за която се оженихте, Ваше Величество. Най-голямата лъжкиня, която познавам. И по-лошо, тя е убийца. Виждала съм я да убива. Да осакатява. Да изтезава. Съвсем хладнокръвно. И всичко това бе само подготовка за онова, което възнамеряваше да причини на сънародниците ви.

Това беше вярно. Болезнено, ужасно вярно.

— Всички го правехме, Мерилин. Никоя от нас нямаше избор.

По-голямата й сестра извъртя очи.

— Винаги има избор. — Тя се обърна към Арен. — Как мислиш, че щеше да постъпи той в тази ситуация? Мислиш ли, че щеше да убие невинен човек само за да спаси собствения си живот?

Не.

— Себична малка хлебарка. Винаги поставяш себе си на първо място. Макар да разбирам защо си решила да останеш, след като му заби нож в гърба. — Тя прокара пръст по голите гърди на Арен. — Хубавец е. Това не ни го казаха на уроците в лагера. И аз не бих се отказала да му изпробвам способностите веднъж-дваж, преди да му прережа гърлото.

В гърдите на Лара избухна ярост и тя освободи ножа от бляскавия му калъф, въпреки че й призля от мисълта да нарани сестра си.

— Не го докосвай.

Мерилин присви устни.

— Защо? Защото е твой ли? Първо, по право принадлежи на мен. Второ, дори да възнамерявах да го оставя жив, а аз не възнамерявам, наистина ли смяташ, че ще иска да има каквито и да е отношения с теб, след като разбра що за човек си? След като разбере какво си направила?

— Нищо не съм направила.

Мерилин бръкна в джоба си и извади тежък пергамент, поръбен със злато.

Не.

— Познато ли ви е, Ваше Величество? — Мерилин спусна листа пред лицето на Арен. — Написахте го миналата есен в отговор на молбата на баща ми да се придържате към духа на Петнайсетгодишния договор. Отговорът не беше особено дружелюбен, макар да предполагам, че в края на краищата наистина се върнахте към духа на договора. — Цялото й тяло се разтресе от смях.