Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
През лицето я удряха клонки, корени спъваха краката й, Земята бе хлъзгава от кал.
Съскащи гласове.
— Насам, насам.
Гласовете на преследвачите.
— Наведи се, наведи се. Запуши ли й устата?
Лицето и бе притиснато към земята. През калъфката се просмука кална пръст. В ребрата й се заби камък. Друг се притискаше към коляното й. Всичко това сякаш се случваше някъде далече, сякаш бе сън. Или се случваше на друг човек.
Не след дълго продължиха напред — проливният дъжд им помагаше да останат скрити от сякаш безбройните маридринийски войници, които ги гонеха из целия остров, макар Лара да знаеше, че няма как да са чак толкова много. Досега доверениците на баща й трябваше да са открили тялото на Мерилин, и липсата на Лара и Арен и залавянето им несъмнено щеше да е от същия приоритет като завладяването на моста.
Спряха за почивка чак когато сивата светлина на зората проби облаците и мокрия плат, обвит около главата й. В групата се чуваха познати гласове. Джор и Лия. Други от почетната стража. Наостри слуха за гласа на Арен, но нито веднъж не успя да го разпознае в прошепнатите разговори.
Лара чака дълго той да заговори, готвейки се да посрещне обвиненията. Арен не продумваше.
Когато повече не можеше да понася мълчанието му, Лара се надигна, хвана калъфката с вързаните си ръце и я свали от лицето си в мъждивата светлина.
Арен седеше на една скала на няколко метра от нея, опрял лакти на коленете си и свел глава. Все още беше без риза, дъждът се изливаше по мускулестия му гръб и отмиваше следите от кръв и кал. Под надвисналите над него клони на едно дърво лежаха лъкът и колчанът му. Мачетето бе затъкнато в колана му. Държеше ножа й в ръка — онзи, който бе метнала по змията — и го обръщаше отново и отново, сякаш никога преди не бе виждал подобна вещ.
— Някой успя ли да се спаси? — Гласът й стържеше като шкурка по необработено дърво. — Да предупреди Южен пост?
— Не. — Ръцете му застинаха. По острието на мачетето проблясваха капки дъжд. — Тарин се опита. Маридринийците се възползваха от собствените ни коработрошачи с изумителна точност. Мъртва е.
Остра болка преряза Лара в корема, в устата й нахлу кисел вкус. Тарин беше мъртва. Жената, която дори не бе искала да е войник, беше мъртва и вината беше нейна.
— Толкова съжалявам.
Той вдигна глава и Лара се отдръпна пред яростта в очите му.
— Защо? Нали получи всичко, което искаше?
— Не исках това.
Само че го беше искала, някога. Беше искала да унищожи Итикана. Точно това желание ги бе довело до този момент, независимо колко се разкайваше.
— Достатъчно лъжи. — Арен се изправи на крака с едно плавно движение и тръгна към нея с нож в ръка. — Може още да не знам всички подробности, но ми е ясно, че мостът е в ръцете на баща ти благодарение на план за пробив на защитата ни, какъвто и самият аз бих могъл да измисля. Твоят план. — Гласът му се извиси и тя неволно се сви — знаеше, че още ги търсят.
— Мислех, че съм унищожила всички доказателства. Не знам как е успял да…
— Млъкни! — Арен вдигна ножа. — Хората ми са мъртви и продължават да умират заради теб. — Ножът се изплъзна от пръстите му. — Заради мен.
Той извади фаталния пергамент от джоба си и го вдигна пред лицето й. Не страната, на която бе писала тя, а онази, на която бе писал той с равен, четлив почерк. Думи, с които увещаваше баща й да премисли войната с Валкота и да постави народа си над собствената си гордост. В гърдите й зейна празнина, когато прочете последните редове.
Искаме обаче да е ясно, че ако се опитате да накажете шпионина си у нас, Итикана ще приеме това като акт на агресия срещу кралицата си и съюзът между държавите ни ще бъде разтрогнат.
Арен падна на колене пред нея и обгърна лицето й. Пръстите му се заплетоха в косата й. В очите му блестяха сълзи.
— Обичах те. Вярвах ти. Доверих ти живота си. Кралството си.
Обичах. Минало време. Защото тя така и не бе заслужила обичта му, а сега я беше изгубила завинаги.
— А ти само ме използваше. Преструваше се. Всичко е било роля. Измама.
— Не! — Тя насили думата да излезе от устата й. — Отначало — да. Но после… Арен, аз те обичам. Моля те, повярвай поне на това.
— Чудех се защо никога не го казваш. Сега знам. — За миг ръцете му стиснаха лицето й по-силно и после се отпуснаха. — Сега го казваш само защото се опитваш да си спасиш кожата.
— Не е вярно!
Обясненията се струпаха на езика й и се сборичкаха кое да излезе първо. Думи, с които да го накара да разбере. Думи, с които да го накара да й повярва. Всички те замряха на устните й, когато той вдигна ножа от калта.
— Би трябвало да те убия.
Сърцето й изпърха в гърдите като птичка в клетка.
— Но въпреки всичко, въпреки всичко, което извърши, на мен не ми стиска да забия ножа в черното ти маридринийско сърце.
Ножът изсвистя между ръцете й и разряза въжето с един удар. Той притисна дръжката на ножа към дланта й.
— Тръгвай. Бягай. Не се и съмнявам, че ще намериш начин да избягаш от острова. — Той стисна зъби. — В природата ти е да оцеляваш.
Лара го гледаше втренчено. Въздухът бе заседнал във вцепенените й дробове. Арен не я пускаше да си върви. Той я… прокуждаше.
— Моля те, не го прави. Мога да се бия. Мога да помогна. Мога да…
Арен я блъсна в раменете толкова силно, че тя залитна назад.
— Тръгвай! — После взе лъка си и зареди една стрелите, украсени с черни пера.
Лара отвори уста, без да помръдва, решена да използва този шанс, за да поправи стореното. Да използва шанса да се изправи срещу баща си. И да освободи Итикана.
И да спечели отново Арен.
— Тръгвай! — изкрещя той насреща й и се прицели в челото й, макар по бузите му да се стичаха сълзи. — Не искам никога повече да виждам лицето ти. Не искам да чувам името ти. Ако имаше начин да те залича от живота си, щях да го направя. Но докато не намеря смелостта да те вкарам в гроба, друго не мога да сторя. Бягай!
Пръстите му потрепнаха на тетивата. Щеше да го направи. И това щеше да го убие. Лара скочи на крака и хукна с всички сили нагоре по калния хълм. Ботушите й се хлъзгаха и кривяха, тя прескачаше паднали дървета и отмяташе папрати.