Кралят на моста

— Сигурна ли си, че не си му казала нещо в писмата си?

Лара срещна погледа му, без да мигне.

— Сигурна съм. Точно както съм сигурна, че в момента той създава ситуация, в която няма да му трябвам аз, за да превземе моста. Ще го направи със сила.

Арен въздъхна дълбоко и каза:

— Лара, това го е опитвал и преди. Опитвал е и се е провалял, претърпявайки катастрофални загуби. Маридринийците помнят какво е да се озоват срещу коработрошачите ни. Да видят другарите си да се давят, да се блъскат в скалите, да ги разкъсват акули. Сайлъс може да наеме колкото амаридийски кораби иска — твоят народ не желае да води тази война.

— Защо мислиш, не ги оставя да гладуват?

Кръвта му внезапно изстина.

— За да се опита да ме принуди да спра да търгувам с Валкота.

Лара бавно поклати глава.

— Това е последното, което цели. Баща ми не иска Итикана да му е съюзник. Иска да му бъдеш враг. — Очите й блестяха от непролети сълзи. — И успя. Превърна те в злодея, който мъчи Маридрина, и съвсем скоро ще дойде, за да пролее кръвта ти.

Още докато думите се изливаха от устата на Лара, Арен разбра, че са истина. Че въпреки всичките му усилия, въпреки всичко, в което бе мечтал да превърне Итикана, войната бе дошла на прага му. Той се освободи от Лара и сграбчи таблата на леглото, което деляха. Дървото простена в ръката му.

— Ще можеш ли да опазиш Итикана и от двете страни? — Гласът на Лара бе тих и мек.

Той кимна бавно.

— Тази година — да. Но очаквам загубите ни да са катастрофални. И двете кралства имат много повече войници, които могат да си позволят да изгубят, за разлика от нас.

Какви варианти имаше? Най-сигурният начин да спре Сайлъс бе да се съюзи с Валкота, но това щеше да съсипе Маридрина. Сънародниците на Лара щяха да измират с хиляди — дали от глад, дали от вражеско оръжие. Щяха да бъдат погубени невинни хора. И всичко това заради алчността на един човек. Но ако постъпеше иначе, това щеше да бъде краят на Итикана, освен ако Харендел не се намесеше, което беше малко вероятно, ако се съдеше по досегашното поведение на това кралство.

— Няма решение — каза той.

Мълчание.

— Прекъсни търговията с Валкота. — Думите на Лара бяха толкова тихи, че той едва ги чу. — Опитай се да подкопаеш подкрепата за войната с Маридрина. Превърни Итикана в герой.

— Ако скъсам отношения с Валкота и използвам ресурсите си, за да вдигна блокадата им срещу Маридрина, това ще ни удари в печалбите, и то силно. Итикана се нуждае от парите, които Валкота оставя в Южен пост, за да оцелее. Да не говорим че сигурно ще последва ответен удар. Искаш да рискувам всичко това заради едно предположение? И то основано на съвпадения?

— Да.

Мълчание.

— Арен, ти ме доведе тук, защото вярваше, че хората трябва да опознаят Маридрина, за да може между страните ни да се установи мир. За да могат да видят Маридрина като съюзник, а не като врага от миналото. — Гласът й бе задавен. — Това важи и за двете страни. И Маридрина трябва да види Итикана като съюзник. Като приятел.

Раменете на Арен се превиха.

— Дори ако се съглася с теб, Лара, никога няма да убедя съвета да ме подкрепи. Те вярват, че сме си купили мира с Маридрина — че сме дали на баща ти каквото е искал, и той няма причина да ни напада. Няма да рискуват да загубят печалбите, които ни носят валкотанците, заради предположението, че баща ти може да ламти за нещо повече.

— Тогава може би е време да им кажеш истината за мен. Може би това ще е достатъчно доказателство колко е сериозна ситуацията, в която се намираме.

Арен усети как кръвта се отдръпва от лицето му.

— Не мога.

— Арен…

— Не мога, Лара. Репутацията на итиканците, че са жестоки, не е съвсем незаслужена. Ако открият, че си шпионка… — Устата му бе пресъхнала като пустиня. — Екзекуцията ти няма да е бърза.

— Така да бъде.

— Не. — Той прекоси разстоянието, което ги делеше с три крачки, взе я в обятията си и притисна устни към косата й. — Не. Отказвам да те предам, за да те убият. По-скоро ще ги оставя да ме хвърлят в морето, отколкото да се съглася с това. Обичам те твърде много.

И тъй като Арен знаеше, че тя е достатъчно храбра, за да се жертва, независимо дали той бе съгласен, или не, добави:

— Ако научат истината за теб, последното, което ще искат да направят, ще е да помогнат на твоя народ. Ще ме принудят да се съюзя официално с Валкота и онова, което ще последва… Не съм сигурен, че Маридрина ще оцелее.