Кралят на моста

— Аз също не бих отдала голямо значение на случката, командире — добави Емра, — само че по пътя към Еранал покрай Среден пост видяхме същия кораб. Подобно корито не би могло да се върне в Маридрина и оттам да стигне до Среден пост за два дни.

Кожата на Лара настръхна, сякаш някой я гледаше, макар в залата да нямаше прозорци. Баща й не използваше жени за шпиони по време на война. Единственото изключение бяха Лара и сестрите й. А тя бе заплатила за свободата на сестрите си с кръв.

— Някой друг да е забелязал нещо подобно?

Заклатиха се глави, но командирът на гарнизона на север от Среден пост отговори:

— Съгледвачите ни забелязаха един амаридийски кораб да се движи на югоизток покрай Серит и Гамира, но ни се стори, че просто се опитва да избяга от бурята, която се задаваше от запад.

— Има ли нещо, което трябва да знаем? — попита Мара.

Нещото бе, че бащата на Лара я преследваше. Лара го знаеше и съдейки по напрежението, излъчващо се от Арен, той също го подозираше. Но нито тя, нито той можеха да коментират въпроса, защото така само щяха да повдигнат друг въпрос, а именно защо Сайлъс толкова държеше да открие своенравната си дъщеря.

Арен поклати глава.

— Продължавайте.

Беше дошъл редът на Ана и Южен пост.

Принцесата потърка брадичката си и протегна ръка към макета на острова, който пазеше така пламенно.

— Всички защитни системи на Южен пост са в добро състояние. Щетите, нанесени по съоръженията през сезона на бурите, бяха поправени в паузите между бурите.

Тя погледна бележките си и продължи с изброяване на войниците във всяко поделение, оръжията, храната и водата.

— Всички знаете — поде тя и остави записките си, — че Валкота успешно вдигна частична блокада за Маридрина към Южен пост въпреки трудностите, които това създаде за флота й. Ние очаквахме да понесем загуби от блокадата, но императрицата на Валкота е твърде умна, за да рискува да ни създаде повод за недоволство. През всяка пауза между бурите на пристанището се оформяше опашка от валкотански кораби, които купуваха всичко, често на по-висока от обявената цена. Когато маридринийските кораби успееха да стигнат до пристанището, за тях най-често не бе останало кой знае каква стока. Въпреки че, за негова чест, крал Сайлъс бе наредил с предимство да се купува храна, а не стомана и оръжия.

— Значи стоманата и оръжията са още на Южен пост? — попита Арен.

— Имаме цял склад, пълен с оръжия — отвърна Ана. — Както вървят нещата, всичко ще ръждяса, докато Сайлъс стигне до него. Но не спират да пристигат нови оръжия.

— Прекупвачите на Сайлъс обират цялата стомана и всички оръжия, които се продават на Северен пост — каза Мара. — И валкотанците го знаят.

Ана кимна.

— Само че той не смее да използва собствените си ресурси, за да си прибере закупеното. Не и при бунтовете по улиците на Маридрина. Хората гладуват. Отчаяни са. И за всичко обвиняват Итикана.

Сърцето на Лара спря, когато тя внезапно разбра ситуацията. Беше глупачка — мислеше си, че всичко може да свърши. Беше вярвала, беше се надявала, противно на всякаква логика, че ако спре да шпионира за баща си, той няма да успее да пробие защитата на Итикана.

Баща й бе чакал петнайсет години, беше вложил цяло състояние и живота на двайсет от дъщерите си в плана да завладее моста. Беше лъгал, манипулирал и убивал, за да запази този план в тайна. Нямаше начин някога да се откаже от него.

Независимо какво щеше да струва изпълнението му на Маридрина.

Трябваше да говори с Арен насаме. Трябваше да го предупреди, че Итикана е в огромна опасност. И трябваше да го направи преди края на срещата, за да могат тези хора, които пазеха бреговете на Итикана, да се върнат по местата си готови за бой.

Само че не можеше да го помоли пред всички да излязат и да поговорят насаме — щяха да се запитат какво крият от съвета.

Лара събра бележките на Арен и започна да си вее с тях достатъчно енергично, че да привлече погледите. После посегна към чашата си с вода и нарочно я събори на земята, където тя се пръсна на парчета.

Арен прекъсна спора си с Мара и се извърна да я погледне.

— Съжалявам — промълви тя.

Той присви очи, а Лара се олюля.