Другият [bg]

— Типично за Тери, когото познавах — въздъхна Хауи Голд.

— Мелинда почина от инфаркт през 2006-а. Втората жена на Питър си отиде две години по-късно от рак на белите дробове. В памет на майка си Тери продължи да пътува до Дейтън един-два пъти годишно и да се държи учтиво с баща си. През 2011-а, ако не ме лъже паметта, Питър започна да проявява признаци на деменция. Оставяше си обувките под душа, вместо под леглото, ключовете от колата пъхаше в хладилника и така нататък. Тери е… беше… единственият му жив родственик, затова през 2014-а уреди да го приемат в клиниката за пациенти с нарушена памет „Хейсман“.

— Лечението в частните клиники е скъпо — намеси се Алек Пели. — Кой плаща сметките?

— Застрахователят. Питър Мейтланд имаше скъпа застраховка „Живот“. По настояване на Долорес. Питър пушеше като комин и тя вероятно се надяваше да получи тлъста сума след смъртта му. Само че тя го изпревари. Може би защото е била пасивна пушачка.

— Говориш така, сякаш старият Мейтланд е мъртъв. Така ли е? — попита Ралф.

— Не, още е жив. — И добави, повтаряйки думите на съпруга си: — Ако състоянието му може да се нарече живот. Той дори отказа цигарите. В клиниката пушенето е забранено.

— Колко дни останахте в Дейтън при последното ви пътуване дотам?

— Пет. През това време Тери посети три пъти баща си.

— С момичетата не го ли придружавахте?

— Не. Той не желаеше, нито пък аз. Сара не го приемаше като свой дядо, а Грейс щеше да се уплаши.

— С какво запълвахте времето си, докато той беше при баща си?

Марси невесело се усмихна:

— Говориш така, все едно Тери е оставал в клиниката по цял ден, обаче не беше така. Посещенията му бяха кратки, не повече от час-два. През останалото време четиримата бяхме заедно. Докато го нямаше, стояхме в хотела, момичетата плуваха в закрития басейн. Веднъж посетихме Музея на изкуствата, един следобед заведох момичетата на прожекция на филми на Дисни — до хотела имаше кинокомплекс. Гледахме и други филми, но вече заедно с Тери; четиримата бяхме и в Музея на Военновъздушните сили, и в природонаучния музей „Буншофт“. На момичетата им беше много интересно. Беше типична семейна ваканция, детектив Андерсън, само дето Тери отделяше по час-два да изпълни синовните си задължения.

„И може би да открадне бус“ — каза си Ралф.

Теоретично беше възможно — Мърл Касиди и семейство Мейтланд навярно са били в Дейтън по едно и също време, — само че изглеждаше твърде невероятно. Дори да се беше случило, възникваше въпросът как Тери е закарал буса във Флинт Сити. Или защо би си направил труда. В родния му град и наоколо имаше сума автомобили, лесни за задигане. Примерът със субаруто на Барбара Ниъринг беше показателен.