Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Тя му хвърли една предизвикателна полуусмивка, която мигновено го възбуди отново. Керн я обърна по гръб и я накара да почувства колко много се нуждаеше от нея.
— Мисля, че си права.
Двамата започнаха да се целуват и галят, да изучават тайните на телата си. Този път графът не бързаше. Той й доставяше удоволствие с устни и ръце, докато тя лежеше задъхана, вкопчена в него.
— Керн… о… не спирай… моля те, не спирай.
— Тогава кажи името ми. Джъстин.
— Джъстин. — Тя го погледна с премрежени очи. — Обичам те, Джъстин.
Той едва успя да се въздържи да не й отвърне по същия начин. Не можеше да я обича, не смееше.
— О, Изабел. Никога не съм желал друга жена така, както желая теб.
Керн влезе бавно в нея и двамата започнаха да се движат в ритъм, сякаш бяха едно тяло, една душа. Когато тя достигна върха, той свърши с нея и сякаш целият свят изчезна при щастливия му вик.
Навън се здрачаваше и в стаята бе започнало да става тъмно. Изабел лежеше сгушена до него. Очите й бяха затворени, дишането — равномерно. Той осъзна, че тя беше заспала, и почувства прилив на нежност, макар изобщо да не съжаляваше, че я беше изтощил толкова.
Искаше му се да поспи до нея, да продължи да я прегръща, но тя можеше да настине.
Керн се надигна и посегна да дръпне завивката, която висеше захвърлена в долния край на леглото. Тогава пред погледа му попадна увитият в лен предмет, който се подаваше изпод купчината дрехи на Изабел.
Воден от любопитство, той вдигна предмета. Когато усети под пръстите си формата на книга, кръвта му се смрази. Керн дръпна кожените връзки и извади малкото томче. Известно време той остана загледан в заглавието в полумрака на стаята.
Когато с Аполон се видяхме за първи път, изпитахме единствено презрение един към друг.
В тази съдбовна нощ аз бях убедена да посетя събиране на господа в един частен клуб на Сейнт Джеймс стрийт. Те искаха да ме дадат като специален подарък за свой приятел в навечерието на годежа му. Идеята ме заинтригува и аз позволих да бъда внесена на покрит сребърен поднос, носен от двама пажове.
Когато се появих като излизащата от мидата Венера, облечена в прозрачни дрехи, аз се озовах лице в лице с най-хубавия мъж, когото бях срещала през богатата си кариера на куртизанка.
Аполон, разбира се, побесня. По-късно, когато опознах благородния му характер, разбрах защо. Но в момента, когато той ми хвърли един презрителен поглед, нарече ме курва пред останалите господа и си тръгна, го мразех.
Аз обаче бях решена да го имам. Нито един генерал не би могъл да проведе по-смела офанзива от тази, която предприех през онази пролет. Обличах се като дама и ходех в дома му. Срещах го уж случайно, докато язди в парка. Когато най-накрая успях да се вмъкна в леглото му, преживяването беше толкова прекрасно, че сложи край на враждебността между нас и даде начало на нежните чувства, които изпитвахме един към друг.
О, колко суетна и глупава съм била дотогава! Бях смятала, че знам какво означава да обичам. През това лято се посветих на Аполон и му останах вярна до последната нощ, която прекарахме заедно — нощта преди сватбата му. Нощта, в която заченах детето на нашата любов…
Глава 16
Когато Изабел се събуди, беше съвсем тъмно и тя лежеше сама в леглото.
За миг не можа да осъзнае какво правеше под завивките на леглото на майка си, нито пък защо се чувстваше толкова прекрасно изтощена. Протегна се, без да отваря очи, и чувствителната й кожа усети гладките сатенени чаршафи. Миг по-късно тя си спомни всичко.
Двамата с Керн се бяха любили. Неведнъж, а два пъти телата им се бяха слели по най-интимен начин. Тя все още чувстваше допира на ръцете и устните му, които я възбуждаха невероятно. Самата мисъл за това я накара да го пожелае отново.
Дали той си беше тръгнал вече?
Тя вдигна глава от възглавницата и погледът й бе привлечен от малко светло петно в другия край на стаята. Изабел почувства голямо задоволство. Графът седеше в едно кресло до камината, наполовина скрит в сянка. На малката маса до него мъждукаше една свещ. Той се беше облякъл, въпреки че изглеждаше толкова мъжествен с разтворена на гърдите бяла риза. Единият му крак беше вдигнат върху столче и той четеше някаква книга. Изражението му показваше, че беше вглъбен в четивото, и Изабел си спомни усещането за допира на бузите му върху гърдите си. При спомена за това кожата й настръхна.
Тя го обичаше. Когато му го беше казала за първи път, беше изненадала дори самата себе си с неочакваната сила на чувствата си. Думите бяха излезли направо от сърцето й. Това, което двамата бяха споделили, не беше просто плътско желание. Тя обичаше Джъстин Кълвър, граф Керн и наследник на херцог Линууд. Обичаше силата на характера му, чувството му за чест, решителността му да открие истината. Въпреки социалното си положение, той беше добър човек, който заслужаваше нейното благоразположение.