Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
- Автор: Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
На екрана се появи напълно безсмисленото УФЖКАН, компютърът се замисли за секунда, но не се изложи:
— УФЖКАН — НЯМА ДАННИ. ВАРИАНТ: УВАЖКАН, АЛЕКСЕЙ БАРЕЕВИЧ.
Този Уважкан изобщо не го интересуваше, но изведнъж се сети и набра КИКОНИН, ВИКТОР ГРИГОРИЕВИЧ. Какво ли прави той, отдавна не сме се виждали.
Машината познаваше този човек — напълно порядъчният, унил и скучен член-кореспондент на две академии (на Военномедицинската и Селскостопанската), директор на Института по генетика на селскостопански животни, почетния член на три международни фонда и т.н., и т.н. Кого интересува това и кой ще седне да го чете? Къде са сведенията за неговите пристрастия и предразположения? За интимните му дела? Къде са навиците му, греховете и грешките? Компроматите? Онези нишки, които, като ги дръпнеш, човекът става твой? Кузма Иванич сигурно ги притежава. Де да можеше да ги погледне! Ама Иванич не би разрешил. „Не, не, Станислав Зиновиевич! Не си и помисляйте! За какво са ви? После три дни ще се миете… Пък и нищо нямам. Сам забранихте да използваме компромати, а ако е така, за какво да ги събирам? Само място ще ми заема…“
Всички лъжат, и то непрекъснато. По-точно всички НИЕ непрекъснато и ожесточено лъжем. Едни — с крива, виновна усмивка, други — преодолявайки с мъка гаденето, а трети — смело, предизвикателно и с боен хъс. Но всички…
Да напиша Мирлин, помисли си той, и да го поставя над всички нас, за да не ни дава да лъжем. Тази мисъл го възпламени, но само за миг — хладен вътрешен глас веднага му напомни, че е вече стар пръч, че е прехвърлил седемдесетте, че трябва да се опомни, защото Мирлин можеше да не е между живите… Давай, стари чудако, напиши името му: Мирлин, Семьон… виждаш ли, дори бащиното му не помниш, а може и никога да не си го знаел… ЮАР, редактор на вестник еди кой си (вестничето се списваше на местно наречие — как да го запомни). Починал еди къде си и еди кога си. Това ли искаш? Не. Само това не… С чуждата съвест искаш да се оправдаеш? Твоята не се справя? Не би било лошо. Но и без това ще минеш. Досега си се справял и занапред ще се справяш. Край. Минутата на слабост свърши…
Позволи си да напише Николас.
Разбира се, тук имаше много материали. Компромат също, но почти всичко останало бяха подробни преразкази на последните му речи пред ветераните, пред пристрастените, пред феминистките, пред представителите на Генералния щаб — с точни цитати и други подробности: броят слушатели, възрастта им, как реагират, на какво НЕ реагират… В аналитичната част бе отбелязано това, за което днес говореше Едик: неочаквано повишеното внимание на обекта към приятелството на Станислав Зиновиевич с Виктор Григориевич. (Може ли Станислав Зиновиевич да се скара с Виктор Григориевич? По дяволите! Какво общо има с това Виконта? Защо изведнъж Виконта изплува в неговите речи и прояви? Случайност?
Случайности няма, отбеляза по този повод Кузма Иванич и никой не се реши да спори с него.)
Тук имаше доста любопитни неща, но самият Николас го нямаше. Нямаше го уродливото, тромаво, тъпичко, феноменално БЕЗПЕРСПЕКТИВНО човече, което изведнъж (защо, какво го накара, как се случи?) се отърси като мокро куче и за няколко години направи със себе си чудо…
(Истинското му име бе Никита. Сам се наричаше Ник: беше прочел Хемингуей: „След бурята“, „Нещо свърши“, „Никога да не бъдете такива“ и „Петата колона“. Шегаджиите в института го нарекоха Николас, името му се лепна и остана за цял живот. Само ТО. Всичко останало се промени, но разбира се, не по заповед на щуката, в промяната нямаше нищо приказно, освен едно — при нормалните хора така не става. Нормалните хора са слаби, вяли и безволеви.
Те се задоволяват с даденото им от Бога, а ако нищо не им е дадено, се наливат с бира и тихо злобеят към онези, които искат повече от другите. Ник-Николас не беше ненормален, беше типичен self-made-man54. Такива в природата изобщо не съществуват, никога не ги е имало и скоро няма да има.
… Пелтек? Демостен според слуховете също бил такъв. Ако искаш да станеш оратор, трябва да говориш много, високо и дълго. Година. Две. На мама, на сестра си, пред огледалото. Всеки ден по няколко часа…
Ако искаш да се научиш да свириш на китара, а почти нямаш слух, трябва да си купиш самоучител, китара и да свириш. Дълго. Много. Година. Две. Всеки ден. На сестра си, на нейните приятелки шегаджийки. Няма да станеш като Ричи Блекмор, но ще можеш да зарадваш компанията си при нужда.
Още в гимназията учителят по физическо го бе огледал с известно изумление и бе казал загрижено: „Не можеш да скачаш — къси са ти краката. Баскетбол и волейбол също няма да играеш. Може би ще хвърляш граната?“ Не го прие добре. Беше тромав като чайник. Не само че беше непригоден за спорт, а спортът му бе противопоказен. Тогава започна да играе на пинг-понг. Много. Често. Всяка вечер. Партньорите и хубавичките зрителки му се смееха сподавено. Той играеше до припадък. Вие знаете ли как изглежда чайник, който се опитва да играе на пинг-понг? Отвратително. Не стана отличник в курса по тази игра, но се класира трети.
54
Човек, който се е издигнал, благодарение на собствените си заложби. — Бел.ред.