Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
- Автор: Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Стоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
— Отлично! Отлично! — пееше Едик, разлиствайки гланцираните страници, кантирани в синьо. Леко мургавото му лице светеше вдъхновено — това издание беше негова идея, негова грижа и той го беше редактирал. Чувстваше се като съавтор в сянка. Книгите на политическите дейци винаги имат съавтор, скромно и почтително скриващ се в титаничната сянка на величествената фигура. Едик на драго сърце се беше съгласил на подобна роля.
А Кронид сияеше от безкористна радост. Сияше и гордият от себе си министър на печата — Добрият Вестоносец, който потриваше огромните си бели длани. Всичко беше прекрасно. Всичко беше МНОГО ХУБАВО. Книгата ще се появи утре в четирите най-големи книжарници в Санкт Петербург и в три московски. И утре ще излязат рецензиите в „Невское время“, „Петербургские ведомости“, а в столицата — в „Известия“, в „Обща“ и разбира се, в „Правда“… А после щафетата поемат радиото, телевизията и рекламните агенции… Бяха помислили за всичко…
Шумяха, разглеждаха книгата, разлистваха я, любуваха й се, гордееха се с нея, пускаха шегички, докато накрая той улови в ласкавите и топли вълни на всеобщата еуфория ледените струйки на скуката. И взе книгата решително с думите:
— Стига. Достатъчно. Отивам да лягам. И никой да не смее да ме безпокои преди десет, иначе да му мисли.
Изпрати го нестроен хор от пожелания за лека нощ.
Той премина през тъмната и студена билярдна, напоена с миризмата на хубав тютюн, на одеколон и на още нещо. Зад стъклената стена отляво се виждаше мъглата навън. В мрака проблясваха лакираните повърхности, тежките и неподвижни топки леко светлееха върху билярдната маса.
Той подмина масата и стойката за щеките. Вече бе хванал дървената дръжка на вратата, когато за миг изпита болезнен шок. Трепна, вцепени се, дори се изпоти — в най-тъмния ъгъл до масата с пепелника, кутиите с цигари и пакетите тютюн имаше някой, по-черен от тъмнината, с щръкнала напред брада. Николас. Казваха, че си е пуснал брада и веднага заприличал на Иван Грозни, изпълняван от артиста Николай Черкасов… Влажните му неподвижни очи блестяха. Нямаше никой. Призрак. Игра на сенки. Не биваше да мисли толкова много за него, той не струваше толкова. Ей Богу — не струваше…
Пое си дъх, преодоля шока и влезе в хола — на светло, на топло, в уютния Златен хол.
Тук всичко бе бяло и златисто, празнично и малко помпозно. Министерство на външните работи… Не обичаше това помещение. Беше за приеми — вместилище на разкошни мебели, златисти драперии, нощни лампи, подобни на полузатворени от нега очи. Но дума да няма, беше много красиво.
Набързо, без да чува собствените си стъпки по покрития със сукно под, премина през Златния хол. Бе готов да свърне в анфиладата, но в последния момент размисли и влезе в кабинета си.
Тук беше тъмно, прохладно и студено. На екрана на компютъра слабо блещукаше звездно небе, модемите безшумно и стремително подаваха информация — мегабайти, гигабайти — тя веднага се обработваше. Той не разбираше тази информация, но не се и опитваше да разбере: вътре работеха непознати и изключително сложни програми. Информацията можеше да се окаже полезна, да му потрябва във всеки момент, но това все не се случваше…
Самата мисъл, че притежава това невидимо съкровище, го изпълваше с възбуда. Или го правеше глупав? Или наивен като дете? Всички компютърджии, програмисти, хакери и просто юзери са като деца, които си играят. Винаги. С каквото и да се занимават, те играят, играят с разкошна умна играчка… Щастливи деца…
Решително седна и включи програма PERS. На екрана светна ФАМИЛИЯ. Той написа КРАСНОГОРОВ и машината веднага поиска ИМЕ, до него мигаше червена седмица. Тя означаваше, че сега в паметта се пазят седем имена и е нужно уточнение. Миналия път имаше пет Красногорови.
— Множат се като зайци — измърмори той, набирайки името си.
Компютърът откликна неочаквано и странно:
— СТАС — появи се на монитора, после: — СТАНИСЛАВ.
— Какво става? — попита той недоволно, но веднага разбра, че сам си е виновен — бе написал СТАСЛАВ. — Добре, добре — пропя той, — значи още един Стас се е появил. Да видим що за Стас е този — и той кликна на СТАС.
Оказа се, че е някой си Стас Красногоров, с истинско име Сергей Андреевич Кургашкин, 35-годишен, рок певец, вокал на група „Господар“, автор на знаменития шлагер със същото име.
— Това се казва слава — каза той със саркастична усмивка. — Щом името ти го вземат за псевдоним, значи си се прославил… А рейтингът ми пада… „Ще се провалим, ще се посрамим“ — изрецитира и безцелно изтрака с пръсти по клавиатурата.