Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Какво стана? — Морисън се обърна към Калинина, която нетърпеливо поклати глава. Беше напълно погълната от работата си.
— София се опитва да неутрализира тук-там електрическия заряд на кораба — поясни Дежньов, — така че да се освободим преди натиска да повреди стената. Трябва да намери нова област за закрепване на кораба, преди изобщо да сме изгубили капилярната стена. Не е лесно да се миниатюризираш и същевременно да останеш прикрепен към стената.
— Още колко ще се миниатюризираме? — разтревожи се Морисън.
Думите му се изгубиха в острата команда на Калинина.
— Аркадий, малко напред. Внимателно! Просто дай на кораба лек тласък.
— Да, София, но ще ми кажеш кога да спра — след което добави към Морисън — Баща ми казваше: „Между недостатъчно и прекалено има един косъм разстояние.“
— Още, още — рече Калинина. — Добре. Сега ще опитаме.
Корабът като че ли залепна, а след това изведнъж се плъзна напред и Морисън почувства как тласъкът леко го притиска към седалката.
— Добре. Сега малко по-слабо.
Доближиха края на клетката. А отвъд нея — друга клетка. Тънки, като всички клетки, просто един слой от клетки, които образуваха микроскопична тръба, към чиято вътрешна повърхност беше прилепнал, с помощта на привличането на електрически заряди, корабът и екипажа му от петима човека.
Пространството между допиращите се клетки беше влакнесто, изпълнено с въжета, които се простираха от едната клетка до другата. Не всички бяха непокътнати. Имаше остатъци, които приличаха на изсечена гора. Като че ли се виждаха тесни просеки в падналата гора, но Морисън не можеше да ги забележи ясно от този ъгъл.
— Аркадий, колко ще се миниатюризираме?
— Вероятно до размера на малка органична молекула.
— Но при такива размери каква ще бъде възможността за спонтанна деминиатюризация?
— Значителна — отвърна Дежньов. — Много по-голяма отколкото когато бяхме с размерите на червена клетка, та дори и на тромбоцит.
— И все пак недостатъчно, за да се безпокоите — намеси се Боранова. — Уверявам ви.
— Точно така — съгласи се Дежньов и леко вдигна ръка с кръстосани показалец и среден пръст, така че само Морисън да го види, а Боранова, която седеше отзад, да не може. Американският жест беше станал универсален и Морисън, който знаеше какво точно означава, почувства как изстива отвътре.
Дежньов гледаше право напред, но може би беше почувствал гримасата на Морисън или беше чул изсумтяването му.
— Не го мислете, Албърт. По-разумно е да имате само една грижа, а точно сега нека да се безпокоим за излизането ни от кръвоносния съд. София, любима моя!
— Да, Аркадий?
— Намали полето в задната част на кораба и когато се придвижа, потърси напред!
— Ще го направя, Аркадий. Баща ти не е ли казвал някога: „Не учи крадеца да краде!“
— Да, казвал го е. Кради тогава, малки крадецо, кради!
Дали Дежньов и Калинина умишлено не се държаха весело пред лицето на възможността за неочаквана смърт, само за да го ободрят? Или показваха пренебрежение към страхливостта му? Избра първото. Когато едно действие може да бъде разтълкувано както като приятелско, така и като враждебно, човек може да избере първото. Бащата на Дежньов сигурно би се съгласил. Почувства се ободрен от тази мисъл.
Задницата на кораба се освободи и остана на няколко сантиметра — може би няколко пикометра по истинската скала? — от стената на капиляра. Можеха да се видят стегнатите редици на протеиновите и липидните молекули, които я изграждаха.
„Какво правим, като ги игнорираме? — помисли си той. — Имаме възможност да изучим тъканите с по-голяма точност, отколкото най-добрия сканиращ електронен микроскоп и при това да ги изследваме на живо; да видим не само положението, но и живите промени, и движения. Преминахме през кръвоносната система и се пъхнахме в един капиляр, без нищо да погледнем в научния смисъл на думата. Преминаваме, без да покажем повече интерес, отколкото ако бяхме в метрото и се движехме в тунел. И всичко това, за да изследваме осцилациите, които мислите може би създават, а може би не…“
Корабът напредваше бавно, като че ли опипваше пътя си. А може би, подмятан от двигателите на Дежньов и колебливото поле на Калинина, той правеше точно това.
— Наближаваме съединението, малка ми София — заяви Дежньов с рядко рязък тон. — Провери дали захващането отпред е здраво, докато се придвижим още около метър.
— От онова, което виждам и от електрическото поведение смятам, че сме здраво закрепени към съединението. Това означава, че има област с положителен заряд. Мога да го направя гладко като крем.