Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

53.

„В мозъка, помисли си Морисън, но не и в мозъчна клетка.“ Засега бяха преминали от междуклетъчното пространство между клетките на капилярната стена, в междуклетъчното пространство на мозъка, където съществуваха поддържащи структури, които запазваха формата и взаимните връзки между нервните клетки или невроните. Премахнете ги и клетките ще се смачкат в аморфна маса привлечени от гравитацията и неспособни да поддържат никаква функция.

Намираха се в джунгла от дебели, извиващи се нишки колаген. Колагенът, универсалният животински съединителен протеин, изпълнява функциите на целулозата в растенията, но много по-успешно, тъй като е протеин, а не въглехидрат и е много по-еластичен. През погледа на свръхминиатюризацията тези колагенови нишки, напълно невидими без електронен микроскоп, приличаха на клони на дърво, разпрострени във всички посоки в свят, в който гравитацията беше от малко значение.

Имаше и множество фини нишки. Морисън знаеше, че някои от тях вероятно бяха еластин и че колагенът съществува в различни форми. Ако можеше да види цялото от по-неминиатюризирана гледна точка, би могъл да различи подреждането и структурата. Но на това ниво изглеждаха хаотични. Дори не можеше да се види надалече — припокриващите се влакна пречеха на погледа.

Морисън усети, че кораба се движи бавно. Другите четирима се взираха наоколо в захлас. Или не бяха очаквали подобно гледка — Морисън не я очакваше, тъй като беше се интересувал прекалено силно от електрическите свойства на мозъка, за да мисли за микроанатомията — или не бяха могли да си я представят.

— Как възнамерявате да се доберем до неврона? Знае ли някой?

— Корабът може да се движи само напред — пръв отговори Дежньов, — така че ще се движим направо, докато не стигнем до някоя клетка.

— Как ще се движим направо през тази джунгла? Щом не можем да завиваме, как ще заобикаляме препятствията?

Дежньов замислено потърка брадичката си.

— Няма да ги заобикаляме, а ще се промушваме. Ако корабът премине покрай някой от тези обекти, триенето от едната страна ще бъде по-голямо, отколкото от другата, така че траекторията ни ще извие, подобно на комета, която обикаля около слънцето — Дежньов се усмихна. — Космонавтите използват гравитацията, когато искат да се плъзнат около някой спътник или планета. А ние ще се плъзгаме около тези неща.

— Тези неща са колагенови нишки — мрачно рече Конев.

— Някои от тях са доста дебели — каза Морисън. — Не винаги ще можете да минете около тях. Ще се ударите челно в някоя нишка и ще останете там, а щом можете да се движите само напред, какво ще правите тогава? Този кораб е проектиран за движение само в кръвоносната система. Извън нея сме безпомощни, тъй като няма нищо, което да ни носи напред.

— Аркадий — предложи Боранова, — имаме три микродвигателя, чиито сопла са разположени отзад в равностранен триъгълник. Можеш ли да включиш само един от тях?

— Не. Трите се включват заедно.

— Да, Аркадий, така е сега. Но ти си проектирал кораба и познаваш в подробности управлението му. Можеш ли да го промениш така, че да включваш само един от тях?