50.
Над петимата надвисна тежко мълчание. Конев се държеше най-неспокойно. Целият се тресеше, а ръцете му трепереха.
Морисън почувства смътна симпатия към него. Да си достигнал целта, да си изпълнил заплануваното през ред трудности, да си усетил, че се докосваш до успеха и в този миг нетърпеливи пръсти да ти го измъкнат от ръцете…
Познаваше това чувство. Сега, след като беше притъпено от разочарованията, вече не беше толкова силно както преди, но си спомняше какво беше някога — експериментите, които даваха надежда, но някак си никога не бяха напълно убедителни. Колегите, които се усмихваха и кимаха, но не му вярваха.
— Погледнете, Юрий! Просто наблюдавайте червените телца. Те пълзят напред, едно след друго, равномерно, което означава, че сърцето бие и то напълно нормално. Докато червените телца се придвижват напред, ние сме в безопасност.
— Освен това имаме и температурата на кръвта — намеси се Дежньов. — Постоянно я наблюдавам. Ако Шапиров не издържи, тя ще започне да спада бавно, но неизменно. Всъщност температурата е на горната граница на нормалното.
Конев изсумтя, като че ли отхвърляйки утешенията, но Морисън забеляза, че стана значително по-спокоен.
Морисън се отпусна в седалката си и затвори очи. Опита се да разбере дали усеща глад и реши, че не е гладен. Дали не усещаше натиск в пикочния си мехур? Нямаше нищо подобно. Човек винаги може значително време да отлага яденето, но нуждата от уриниране не дава толкова голяма възможност за избор.
Изведнъж разбра, че Калинина му говори нещо, но не я е чул.
— Извинете ме. Какво казахте? — обърна се към нея.
Калинина го погледна изненадано.
— Съжалявам. Прекъснах мислите ви.
— Добре, че ги прекъснахте, София. Моля да ме извините, че бях невнимателен!
— В такъв случай, исках да ви попитам какво правите при вашия анализ на мозъчните вълни? Имам предвид, какво различно правите от останалите? Защо беше необходимо да… — тя замълча, явно несигурна как да продължи.
Морисън довърши мисълта й без затруднение:
— Защо беше необходимо да ме отвличат от родината ми?
— Ядосах ли ви?
— Не. Предполагам, че не вие сте препоръчали подобно действие.
— Не, разбира се. Не знаех нищо за него. Всъщност затова зададох въпроса си. Не знам нищо във вашата област, освен че съществуват електроневронни вълни и че електроенцефалографията се превърна в сложна и важна наука.
— В такъв случай, ако ме питате какво е особеното в моите схващания, аз не мога да ви отговоря.
— Значи е тайна? Сигурно е така.
— Не, не е тайна — Морисън се намръщи. — В науката няма тайни или поне не би трябвало да има. Само че има опити за постигане на превъзходство, така че учените понякога са предпазливи при изказванията си. Самият аз нося подобна вина. В случая обаче думите ми бяха буквални. Не мога да ви обясня, защото ви липсват основните познания.
Калинина се замисли и присви устни, като че ли се опитваше да подпомогне мислите си.
— Бихте ли ми обяснили поне малко?
— Мога да опитам, ако желаете да чуете няколко прости твърдения. Не бих могъл добре да обясня всичко. Това, което наричаме мозъчни вълни представлява съвкупност от цялата невронна дейност — сетивните възприятия от различен тип, въздействията върху различните мускули и жлези, механизма на събуждането, координацията и така нататък. Мозъчните вълни, които управляват или са резултат от градивните и творческите мисли, се губят между останалите. Изолирането на скептичните вълни, както ги наричам, от останалите е трудна задача. Тялото го прави без затруднения, но ние, бедните учени, в повечето случаи губим напълно.
— Дотук разбрах всичко без затруднения — усмихна се Калинина.
„Когато успее да се отърве от меланхолията си, тя е забележително красива“, помисли си Морисън.
— Все още не съм стигнал до трудната част — продължи той.
— Моля, продължете тогава.
— Преди около двайсет години беше показано, че във вълните има случайна компонента, която никой дотогава не беше забелязал, тъй като използваните уреди не улавяха онова, което сега наричаме „трептене“. Представлява много бърза осцилация с непостоянна големина и сила. Разбирате, че това откритие не е мое.
