Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Дежньов пое дълбоко дъх.
— Всички ми повтаряха отново и отново, че трябва да режа това-онова, че трябва да пазя бюджета, че не трябва с нищо да ядосвам бюрократите.
— Да оставим това, Аркадий. Можеш ли да направиш нещо?
— Нека да помисля. Това означава временно решение. Това означава да намеря от какво да направя прекъсвачи, а също и кабели и кой знае дали ще заработи, и колко време ще издържи, и дали няма да свършим зле. Все пак разбирам какво имаш предвид. Ако мога да включвам само един от двигателите, корабът ще получи неравномерен тласък.
— И ще можеш да завиваш, в зависимост от двигателя, който си включил.
— Ще опитам, Наталия.
— Защо не помислихте за това, когато попаднахме в другия капиляр? Можеше да ми спести малката неприятност почти да умра, докато се опитвах да завъртя кораба на ръка.
— Ако не бяхте предложили толкова настоятелно да завъртите кораба на ръка — отвърна Дежньов, — можехме да се досетим, но нямаше да бъде добра идея.
— Защо?
— Намирахме се в кръвния поток. Корабът има такава форма, че да използва предимствата му, а повърхността му е такава, че да позволява на течността да го обтича без турбулентност. Този факт силно би затруднил отклоняването ни от потока. Би отнело много повече време, отколкото обръщането на ръка, а и много повече енергия. Трябва също да помним и че капилярът беше тесен. Тук не се намираме в поток и имаме достатъчно място, тъй като сме силно миниатюризирани.
— Достатъчно — прекъсна ги Боранова. — Аркадий, хващай се на работа!
Дежньов се подчини. Започна да рови в сандъчето с инструменти, свали капака на уредите за управление и се загледа в детайлите, като през цялото време мърмореше нещо несвързано.
— Албърт — каза Конев, с ръце зад главата и без да се обръща, — разкажете ни за онези усещания, които сте приели?
— Усещания ли?
— Разказвахте ни за тях точно преди да получим съобщението от Пещерата, че са ни локализирали в правилния капиляр. Имам предвид усещанията, които сте почувствали, когато сте се опитвали да изследвате мисловните вълни.
— А! — рече Морисън и срещна погледа на Калинина.
Тя поклати глава съвсем слабо. Показалецът й предпазливо докосна устните й.
— Няма нищо за казване — отвърна Морисън. — Имах смътни усещания, които не бих могъл да опиша по обективен начин. Може би са били просто въображаеми. Онези, на които се опитах да го кажа, бяха убедени, че съм си въобразил.
— И не сте публикували нищо по този въпрос?
— Никога. Споменах го мимоходом на една конференция и това беше достатъчно лошо. Ако вие и Шапиров сте го чули, то е било само от уста на уста. Ако бях го публикувал, щях да стигна толкова близо до научното самоубийство, колкото изобщо бих искал.
— Много лошо.
Морисън хвърли бърз поглед към Калинина. Тя бавно кимна, но не каза нищо. Очевидно не можеше да каже нищо, без да бъде чута от целия кораб.
Морисън се огледа нехайно. Дежньов беше потънал в работата си и си мърмореше нещо. Конев гледаше право напред, изгубен в някакви свои заплетени мисли. Зад Морисън Боранова внимателно наблюдаваше екрана на компютъра и си вадеше някакви бележки. Морисън не се опита да ги прочете — можеше да чете английски наопаки, но руския му не беше толкова добър.
Само Калинина от лявата му страна гледаше към него.
Морисън сви устни и превключи компютъра си в текстов режим. Нямаше инсталирана кирилица, но можеше да изпише руските думи с латински букви.
„КАКВО НЕ Е НАРЕД?“
Тя се поколеба, очевидно несигурна в написаното.
След това пръстите й се раздвижиха и на екрана й се появи на кирилица:
„НЕ МУ ВЯРВАЙТЕ! НЕ КАЗВАЙТЕ НИЩО!“
След това веднага изтри написаното.
Морисън написа:
„ЗАЩО?“
„НЯМА ЗЛА УМИСЪЛ, А ЗАРАДИ ПЪРВЕНСТВОТО, ЗАРАДИ ПРИЗНАНИЕТО. БИ НАПРАВИЛ ВСИЧКО, ВСИЧКО, ВСИЧКО!“
Думите изчезнаха и Калинина обърна поглед настрана.
Морисън се замисли. А ако беше само женска отмъстителност?
Във всеки случай, нямаше значение, тъй като не възнамеряваше да каже нищо повече от онова, което вече беше заявил или написал в статиите си. Самият той не беше злоумишлен, но щом ставаше дума за признание и за първенство, може би не би направил всичко, всичко, всичко, но би направил много.
Все пак в момента не можеше да се направи нищо. Или може би едно нещо, което беше напълно странично, но започваше да завладява ума му все повече, докато измести всичко останало.
Обърна се към Боранова, която все още се взираше в уредите, а пръстите й замислено почукваха върху креслото.