Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

52.

За първи път Морисън усещаше работата на микротермоядрените двигатели. Чуваше се почти недоловимо боботене, докато корабът все по-трудно си пробиваше път през съединителната тъкан. Напред нямаше нищо за гледане. Стената на капиляра, много тънка в нормален смисъл, беше далеч по-дебела от дължината на кораба.

Корабът вече беше изцяло в съединението. Дежньов, с чело покрито с капчици пот, се обърна към Боранова:

— Изразходваме енергия по-бързо, отколкото би трябвало.

— В такъв случай спри корабът и нека да го обсъдим!

— Ако го направя, съществува възможност естествената еластичност на това вещество да ни изхвърли обратно в кръвта.

— Тогава забави двигателите! Избери такова ниво, което ще е достатъчно, за да ни задържи на едно място!

Боботенето изчезна.

— Съединението оказва значителен натиск върху нас — заяви Дежньов.

— Достатъчен ли е, за да ни смачка?

— Сега не. Но кой би могъл да кажа какво ще стане по-нататък, ако натиска продължава?

— Това е глупаво — избухна Морисън. — Не каза ли някой, че сме с размерите на малка органична молекула?

— Имаме размерите на глюкозна молекула — потвърди Боранова, — която е изградена от двайсет и четири атома.

— Благодаря — отвърна смразяващо Морисън, — но знам колко атома има в глюкозната молекула. Малките молекули постоянно се придвижват през стените на капилярите посредством дифузия. Дифузия! Така функционира тялото. Защо ние не дифундираме?

— Дифузията е статистическа възможност — рече Боранова. — В кръвта във всеки момент има двайсет и четири милиарда трилиона глюкозни молекули. Те се движат произволно и някои от тях удрят на такива места, и по такъв начин, че да преминат през съединението между две клетки или през мембраната на клетките от капилярната стена, през клетката, и от другата й страна. Много малък процент успяват да го направят, но това е достатъчно за да осигури правилната работа на тъканите. Обаче е възможно дадена глюкозна клетка да остане в кръвта цял месец, без да дифундира. Можем ли да изчакаме един месец, докато дифундираме?

— Наталия, това не е аргумент — нетърпеливо каза Морисън. — Защо целенасочено не сторим онова, което глюкозната молекула би направила случайно? Особено сега, когато донякъде сме навлезли в съединението. Защо стоим на едно място?

— Аз съм на страната на Албърт — намеси се Конев. — Вероятно дифузията не е пасивно преминаване. Между дифузиращия обект и бариерата, през която той преминава, вероятно съществува някакво взаимодействие. Само че никой не знае какво точно е това взаимодействие. Особено тук, където бариерата е кръв — мозък.

— Намираме се при бариерата — додаде Дежньов. — Ти си мозъчния експерт. Не можеш ли да се огледаш и да ни кажеш как се осъществява дифузията?

— Не, не мога. Но молекулата на глюкозата преминава лесно през прехода кръв — мозък. Трябва да преминава лесно, защото е единственото гориво на мозъка. Бедата е там, че корабът е малък колкото глюкозна молекула, но не е глюкозна молекула.