Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Конев погледна към тях с полуотворена уста, а източена му брадичка изглеждаше мършава под изпъкналите скули.
— Какво! Да не би да твърдят, че е заради нас?
— Не — отвърна Дежньов. — Не се дръж като актьор, играещ трагична роля. Не казват нищо подобно. И какво съществено бихме могли да направим на Шапиров? Ние сме просто една червена клетка между останалите в кръвта, една между милиарди.
— В такъв случай, какво не е наред?
— Знам ли? — Дежньов очевидно се раздразни. — Казват ли ми? Да не би да съм лекар? Аз само управлявам този кораб и за тях не съм нищо повече от чифт ръце на кормилото.
— Академик Шапиров се държи, но връзката му с живота е слаба — рече Калинина. — Цяло чудо е, че толкова дълго остана в стабилно състояние.
— Прави си, София — кимна Боранова.
— Но той трябва да остане в това състояние — яростно рече Конев. — Не може да умре. Не сега. Все още не сме направили измерванията си.
— Ще ги направим — успокои Боранова. — Неритмичния пулс не е края на света, дори за човек в кома.
Конев удари с юмрук по облегалката на седалката си.
— Не искам да губя нито миг. Албърт, да започваме.
Морисън се ококори.
— Какво можем да сторим тук, в кръвоносната система?
— Въздействието на невронното поле може да бъде почувствано в непосредствена близост до клетката.
— Не съм съгласен. Защо невроните биха имали аксони и дендрити за провеждането на импулса, ако той ще се разпространява и отслабва в околното пространство? Локомотивите се движат по релси, телефонните разговори — по жици, а нервните импулси…
— Не ме убеждавайте, Албърт. Нека не приемаме с помощта на тънки доводи, че сме се провалили. Нека да го изпробваме. Вижте дали можете да засечете мозъчни вълни и дали можете да ги анализирате по правилен начин!
— Ще опитам, но не ми нареждайте с такъв заплашителен тон!
— Съжалявам — рече Конев, без изобщо в гласа му да звучи съжаление. — Искам да видя как го правите правите.
Конев разкопча колана си, завъртя се в седалката си и промърмори:
— Следващия път трябва да имаме повече място.
— Океански лайнер — додаде Дежньов. — Следващия път.
— Първо — заяви Морисън — трябва да проверим дали можем изобщо да приемем нещо. Бедата е там, че сме заобиколени от електромагнитни полета. Мускулите са богати на полета и почти всяка молекула е причина за…
— Приемете, че всичко това ми е известно — прекъсна го Конев.
— Само запълвам времето, докато извърша с уреда си няколко необходими действия. Невронното поле има няколко различни характеристики и настройвайки компютъра да елиминира всяко поле, което не притежава тези характеристики, получавам само онова, което създават невроните. Ето така премахваме всички подобни микрополета, а по този начин игнорираме мускулните полета…
— По какъв начин? — запита Конев.
— Описал съм го в статиите си.
— Не видях какво направихте.
Морисън безмълвно повтори последната операция със забавени движения.
— О!
— И сега би трябвало да приемаме само невронните вълни, ако има такива, но очевидно ги няма.
Конев стисна десния си юмрук.
— Сигурен ли сте?
— Мониторът показва права линия. Нищо друго.
— Но линията се колебае.
— Това е шум. Вероятно се дължи на собственото електрическо поле на кораба, което е сложно и не прилича на нито едно от естествените полета на тялото. Никога не съм настройвал компютъра си да филтрира изкуствено поле.
— Е, тогава трябва да продължим. Аркадий, кажи им, че не можем да чакаме повече!
— Не мога, Юрий, освен ако Наташа не ми каже. Тя е капитана. Или го забрави?
— Благодаря ти, Аркадий — рече хладно Боранова. — Ти поне не си. Ще простим грешката на Юрий и ще го отдадем на свръхентусиазма, който влага в работата си. Заповедта ми е да не мърдаме, докато не ни наредят от Пещерата. Ако мисията се провали, защото нещо се е случило с Шапиров, никой няма да има възможността да каже, че е било защото не сме се подчинили на заповедите.
— А какво ще стане, ако се случи някаква беда, поради това че сме следвали заповедите? — Това също може да се случи — гласът на Конев се издигна почти до истерия.
— Грешката ще е на онзи, който е издавал заповедите — отвърна Боранова.
— Не намирам удовлетворение в разпределянето на вината, независимо дали е моя или нечия друга. Само резултата има значение.
— На теория съм съгласна. Но ако очаквате да продължите работата си по този проект и след възможната катастрофа, ще видите, че начина на разпределение на вината е определящ.
— Добре — разпаления Конев леко се запъна. — Убедете ги да ни позволят да се придвижим колкото е възможно по-скоро и тогава… тогава…