Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

Успя да освободи електростатичния цип покрай чатала си и започна да се безпокои дали после ще го затвори незабелязано.

Още щом отвори капака, Морисън почувства въздушния поток, неприятно хладен върху голата му кожа. Въздъхна с огромно облекчение щом приключи, успя да закопчае ципа и седна задъхан. Осъзна, че беше сдържал дишането си.

— Вземете — рече безцеремонно Боранова. За миг се втренчи в онова, което му подаваше, преди да разбере, че е опакована кърпичка. Отвори опаковката и установи, че кърпата е навлажнена и ароматизирана. Изтри ръцете си с нея. Очевидно Съветите се учеха на някои малки удобства или на упадък, в зависимост от това дали битката за надмощие в наблюдаващия печелеше придирчивостта или нетърпението.

Боботещият глас на Дежньов прозвуча силно, много силно в ушите на Морисън, които се бяха настроили за шепот:

— Готово!

— Какво е готово? — гневно попита Морисън, който автоматично реши, че възклицанието се отнася до телесните му функции.

— Индивидуалното запалване на двигателите — отвърна Дежньов, посочвайки с две ръце уредите за управление на кораба. — Мога да включвам единия или двата, или и трите, ако пожелая. Напълно сигурно, мисля.

— Какво значи това, Аркадий? — хапливо запита Боранова. — Напълно е сигурно или зависи от мнението ти?

— И двете — отвърна Дежньов. — Моето мнение е, че съм напълно сигурен. Бедата е там, че не винаги мнението ми е правилно. Баща ми казваше…

— Мисля, че трябва да ги изпробваме — рече Конев, прекъсвайки цитирането на бащата на Дежньов и може би напълно осъзнавайки, че го прави.

— Разбира се — съгласи се Дежньов. — Ясно е и без думи, но баща ми казваше — гласът му се издигна, като че ли беше твърдо решен да не позволи да го прекъсват: „Сигурното за нещо, което се разбира без думи е, че някой трябва да го каже.“ А може би също знаеш, че…

За миг спря и Боранова попита:

— Какво знаем може би?

— Няколко неща, Наташа — отвърна Дежньов. — На първо място, завиването ще отнеме много енергия. Направих каквото мога, но кораба не е проектиран за такива цели. И друго… е, не мога да се свързвам с Пещерата.

— Не можеш да се свързваш? — гласът на Калинина се издигна почти до писък, заради изненадата или възмущението й.

Гласът на Боранова не криеше силното й възмущение:

— Какво искаш да кажеш с това, че не можем да се свързваме?

— Е, Наташа, нали знаеш, че не мога да свържа моторите отделно без жици? И най-добрият инженер в света не може да направи жици от нищото, нито пък силициеви чипове. Нещо трябваше да бъде разглобено, а единственото, което можех да разглобя, без да повредя кораба, беше радиото. Съобщих го в Пещерата и последваха много писъци и жалби, но как биха могли да ме спрат? Така че сега мисля, че можем да завиваме и зная, че не можем да комуникираме.