Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че преди двайсет години сте били твърде млад, за да направите откритието — отново се усмихна Калинина.
— По онова време не се бях дипломирал и правех откритието, че младите жени не са напълно недостъпни, което в никакъв случай не е маловажно. Всъщност мисля, че всеки човек може би трябва от време на време да го преоткрива. Но няма значение. Няколко човека изказаха предположението, че е възможно трептенето да отразява мисловните процеси в мозъка, но никой не успя да го изолира правилно. Трептенето се появяваше и изчезваше, понякога се улавяше, друг път — не. Общото убеждение беше, че произхода му е изкуствен — продукт на работата с апаратура, която е твърде деликатна за правените измервания, с други думи шум. Но аз не мислех така. Разработих компютърна програма, която направи възможно да отделям трептенето и да покажа, че то винаги съществува в човешкия мозък. Получих известно признание, макар малко хора да успяха да повторят работата ми. Използвах животни за опитите, които бяха прекалено опасни, за да бъдат правени върху хора и резултатите ми служеха за по-нататъшно подобряване на чувствителността на моята програма. Но колкото по прецизни ставаха анализите ми и колкото по-важни смятах, че са резултатите, толкова по-малко успяваха да ги възпроизведат и толкова повече настояваха, че съм подведен от експериментите с животни. Но дори и изолацията на трептенето беше далече от доказването, че то представлява абстрактна мисъл. Аз усилвах, променях, подобрявах отново и отново програмата си и се убедих, че изучавам мислите — самите скептични вълни. Никой не успя да дублира възловите точки в работата ми. Няколко пъти позволявах на други да ползват програмата и компютъра ми — установката, която използвам — и те неизменно се проваляха.
Калинина го слушаше със сериозно изражение.
— Имате ли представа защо никой не успява да повтори работата ви?
— Най-лесното обяснение е, че нещо не е наред с мене, че съм ексцентрик, ако не и луд. Предполагам, че неколцина от колегите ми подозират това да е истинската причина.
— Мислите ли, че сте луд?
— Не, София, не мисля, но самият аз понякога се колебая. Разбирате ли, след като изолирате скептичните вълни и ги усилите, може да се предположи, че човешкият мозък ще се превърне в приемник. Вълните могат да прехвърлят мисли, от мислещия, когото изучавате към самата вас. Мозъкът би могъл да бъде извънредно прецизен приемник, но също така и силно индивидуален. Ако подобря програмата си, така че да усещам мислите по-добре, това означава, че съм я прекроил според нуждите на собствения си мозък. Другите мозъци могат да останат незасегнати. На практика, колкото повече настройвам програмата към моя мозък, толкова по-малко би въздействала на останалите. Както при портрет. Колкото повече портрета прилича на мене, толкова по-малко прилича на който и да е друг. Колкото повече резултатите на програмата са смислени за мене, толкова по-малко те значат нещо за останалите.
— Наистина ли сте усещали мисли?
— Не съм сигурен. Понякога си мисля, че съм усещал, но никога не съм бил напълно убеден, че не е било само въображение. Със сигурност никой друг, с моята или друга програма, не е усещал нищо. Използвах трептенето, за да открия скептичните възли в мозъците на шимпанзета и по тях заключих къде би трябвало да се намират в човешкия мозък, но тези резултати също не бяха възприети. Когато един учен предлага прекалено усилено своята невероятна теория това се счита за свърхентусиазъм. Не можах да се уверя дори с помощта на проводници в скептичните възли, разбира се в мозъците на животни.
— С животните ще е трудно. Публикувахте ли тези ваши… усещания?
— Не посмях — поклати глава Морисън. — Никой няма да признае подобно субективно откритие. Споменах го мимоходом на няколко човека — каква глупост от моя страна! — и мълвата плъзна, и още по-твърдо убеди колегите ми, че съм, да го наречем, нестабилен. Едва тази неделя Наталия ми каза, че Шапиров ме е взел на сериозно, но той се смята, поне у нас, също за нестабилен.
— Не е нестабилен — твърдо рече Калинина — или поне не беше.
— Очевидно ще ми е приятно да мисля, че не е бил.
Пред Морисън Конев, без да се обръща, внезапно се намеси:
— Шапиров беше впечатлен от вашите усещания. Знам го. Той го обсъди с мене. Неколкократно спомена, че вашата програма служи като ретранслатор и че би искал сам да го изпробва. Ако сте били във вътрешността на неврон, ключовия неврон на скептичния възел, нещата щяха да се развият по друг начин. Щяхте безпогрешно да почувствате мислите. Така мислеше Шапиров, така мисля и аз. Шапиров дори считаше, че е възможно да сте възприемали мисли и при тази постановка, но не сте се чувствали готов да го съобщите на света. Така ли е?