Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Няма нищо свещено в ходенето — каза той, — особено ако походът на хората ви до Рак Ктака ви струва града. Кажете на генералите си да качат хората на корабите и че въпросът не подлежи на разискване.
— Те ще откажат.
— Тогава ги уволнете от постовете им и повишете няколко полковници.
Ургит го погледна слисано.
— Не мога да направя това.
— Вие сте кралят. Можете да правите каквото си поискате.
Ургит не можеше да се реши.
— Направи както ти казва, Ургит — рязко се обади лейди Тамазин. — Това е единственият начин да спасим Рак Ктака.
Той я погледна объркано и тихо попита:
— Наистина ли мислиш, че трябва да го направя, майко?
— Просто го направи. Както каза младият човек, ти си крал и мисля, че е крайно време да започнеш да се държиш като такъв.
— Има нещо друго, което трябва да се вземе предвид, ваше величество — каза Сади сериозно. — Ако малореанците обсадят Рак Ктака, аз няма да мога да вляза там. Ще трябва да стигна преди да избухнат боевете. Корабите за роби могат да се движат относително свободно, освен ако не се води битка, но след като боевете започнат, малореанците със сигурност ще ни задържат. Ако не се движим много бързо, вашият дагаш няма да стигне Рак Хага до следващото лято.
Изражението на Ургит стана още по-неутешимо.
— Не бях помислил за това — призна той. — Мисля, че ти и твоите хора трябва да се приготвите да заминете веднага. Ще изпратя съобщение до храма и ще кажа на Агачак, че в плановете има промяна.
Вратата се отвори и Оскатат влезе с мургския генерал, който толкова грубо бе поискал подписа на Ургит предния ден.
— А, генерал Крадак — поздрави Ургит генерала с очевидно пресилена веселост. — Колко хубаво, че ни посетихте. Чухте ли какво става на юг?
Генералът отсечено кимна и каза:
— Ситуацията е сериозна. Рак Горут и Рак Ктака са в голяма опасност.
— Какво ще ме посъветвате, генерале? — попита Ургит.
— Няма какво да ви съветвам — каза Крадак. — Ще трябва да приемем факта, че Горут и Ктака са загубени и да насочим усилията си към това да запазим Урга, Морет и Арага.
— Генерале, така само три от деветте военни области в Ктхол Мургос ще останат под мой контрол. Закат изяжда кралството ми.
Генералът сви рамене.
— Не можем да стигнем до Рак Ктака преди малореанците. Градът ще падне. Нищо не можем да направим.
— А какво ще стане, ако подсилим гарнизона там? Това ще промени ли нещата?
— Със сигурност, но е невъзможно.
— Може би не — каза Ургит и погледна Гарион. — Какво мислите за идеята да откараме там подкрепленията по море?
— По море? — Генералът премигна, но лицето му веднага стана безизразно. — Това е абсурдно.
— Защо да е абсурдно?
— Никога не е било правено.
— Има много неща, които никога не са били правени. Има ли обаче някаква особена причина, заради която не може да се направят?
— Корабите потъват, ваше величество — кисело изтъкна Крадак, сякаш говореше на дете. — Войниците знаят това и ще откажат да се качат на борда.
Оскатат пристъпи напред.
— Не и ако разпънете на кръст на самия док първите десетима, които откажат — каза той уверено. — Такъв пример ще намали нежеланието на останалите.
Крадак погледна сивокосия мъж с неприкрито презрение.
— Какво може да знае един прислужник за управлението? — После пак обърна поглед към Ургит с открито неодобрение и каза: — Просто седи на трона си, Ургит. Играй си с короната и скиптъра си и се преструвай, че си истински крал. Не си ври носа в ръководенето на войната.
Лицето на Ургит пребледня.
— Да изпратя ли да повикат палача, ваше величество? — попита Оскатат с леден глас. — Изглежда, че от генерал Крадак вече няма никаква полза.
Крадак го погледна невярващо.
— Как се осмеляваш… — задъха се той.
— Сега главата ти зависи само от волята на негово величество, Крадак. Една негова дума и тя ще се изтърколи в прахта.
— Аз съм генерал в армията на Ктхол Мургос! — Крадак се вкопчи в златната верижка около врата си, сякаш за да се увери. — Моето назначение идва от самия Таур. Ти нямаш никаква власт над мен, Оскатат.
Ургит се изправи в стола си и лицето му почервеня.
— Ама наистина ли? — каза той с опасно тих глас. — Може би е време да уточним някои неща. — Той свали короната си и я вдигна нависоко. — Знаеш ли какво е това, Крадак?
Генералът го погледна свирепо.
— Отговори ми!
— Това е короната на Ктхол Мургос — отговори Крадак намусено.
— И човекът, който я носи, притежава абсолютната власт, нали?
— Носеше я Таур.
— Таур е мъртъв. Сега аз седя на трона и ти ще ми се подчиняваш по същия начин, по който се подчиняваше на него. Разбираш ли ме?