Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Страхуват се — каза Поулгара. — Знаят, че тяхното село не е кой знае какво, но то е единственото нещо, което имат, затова искат да го запазят непокътнато.
— Нима тези барикади и заплахи вършат някаква работа? — попита Ярблек. — Искам да кажа — успяват ли да предпазят жителите от чумата?
— Някои от тях да — отговори вълшебницата. — Ако хората успеят да ги издигнат навреме.
Ярблек изсумтя, след това погледна Силк и го попита:
— Би ли приел едно предложение?
— Зависи — отвърна Силк. Дребничкият драснианец отново беше облякъл обичайните дрехи, които използваше по време на пътуване — тъмни, без никакви украшения и съвсем неугледни.
— Като вземем предвид демоните и чумата, бих казал, че климатът тук започва да става твърде неприятен. Какво ще кажеш да ликвидираме всичките си предприятия в Малореа, докато нещата се успокоят?
— Ти не мислиш с главата си, Ярблек — отговори му Силк. — Размириците и войната са добри за бизнеса.
Ярблек се намръщи.
— Точно това си мислех, че ще кажеш.
На около половин миля пред тях имаше друга барикада, ала този път на главния път.
— Какво е това? — попита ядосано Ярблек.
— Ще отида да видя — рече Силк и смуши коня си. Гарион последва приятеля си.
Приближиха се на петдесетина метра от барикадата. Иззад клоните и отсечените храсти се появиха десетина изцапани с кал селяни; облечени в ризи от груб кафяв плат. Всички държаха готови за стрелба арбалети.
— Спрете! — заповяда заплашително един от тях, плещест мъж с рунтава брада и кривогледи очи.
— Просто си вървим по пътя, приятелю — каза му Силк.
— Няма да продължите, ако не платите пътна такса.
— Пътна такса ли? — възкликна Силк. — Това е шосе от императорската пътна мрежа и не е необходимо да се плаща никаква такса.
— Вече трябва да плащате. Вие гражданите ни мамите и крадете поколения наред, а сега искате да ни донесете и своите болести. Е, от днес нататък ще трябва да плащате. С колко злато разполагате?
— Накарай го да говори още — измърмори Гарион и се огледа.
— Ами… — подхвана Силк с тона, който обикновено запазваше само за най-сериозни преговори — защо не поприказваме по този въпрос?
Селото беше разположено на около четвърт миля от пътя — мръсно, с къщи, струпани една до друга на върха на една обрасла с гъсти треви могила. Гарион съсредоточи волята си, след това направи едва забележимо движение по посока на селото и измърмори едва чуто:
— Пушек!
Силк все още се пазареше с въоръжените селяни, печелейки време.
— Хм… извинете ме — прекъсна ги Гарион. — Не ви ли се струва, че там май нещо гори? — И посочи към селото.
Селяните се обърнаха и впериха ужасено очи в гъстия стълб дим, който се издигаше над къщите. Повечето от тях захвърлиха арбалетите си, нададоха уплашени викове и затичаха през полето към бедствието, разиграващо се в селото им. Кривогледият мъж се спусна след тях и им закрещя да се върнат на поста си. След това се върна при барикадата, размахвайки заплашително арбалета си. Лицето му се изопна болезнено, той започна да обръща глава ту към селото, ту към Гарион и Силк, обзет от безсилие и разкъсван между желанието да спечели пари и ужасната гледка на пожара. Най-сетне, неспособен да издържа подобно мъчение, селянинът захвърли оръжието си и затича след другите.
— Нима наистина подпали селото им? — смаяно попита Силк.
— Разбира се, че не — отвърна Гарион.
— Тогава откъде идва този пушек?
— От много места. — Гарион намигна. — От къщите, от избите и хамбарите — от много места. Но има само пушек. — Той скочи от гърба на Кретиен, събра разхвърляните арбалети и ги подреди на земята. — Колко време трябва за да се сложи нова тетива на един арбалет?
— Няколко часа. — Силк изведнъж се засмя. — Двама души трябва да държат дървото и да го огъват с лебедка, докато третият поставя тетивата на място. И то ако имат тетиви.
— Така си и мислех — съгласи се Гарион, извади ножа си и преряза всички тетиви. После каза: — Викай другите.
— Ами това? — каза Силк и посочи барикадата от отсечени храсти.
Гарион сви рамене.
— Можем да я заобиколим.
— Какво се опитваха да направят тези хора? — попита Дурник, когато керванът наближи.
— Предприемчиви хора — каза Силк. — Решили да събират такса от хората, движещи се по пътя. — Силк вдигна рамене. — Ала нямаха никакъв нюх как се прави бизнес. При първия дребен проблем изгубиха интерес към сделката.