Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла погледна Диджи, след това Лати, за да я включат в разговора.
— Днес е толкова оживен ден. Много дни оживени. Аз има нужда от помощ, Лати можеш помогнеш на мен? — попита Айла.
— Да ти помогна? Разбира се. Какво искаш да направя за теб?
— Преди, всеки ден аз четка коне, ходя на езда. Сега аз няма толкова време, но коне имат нужда. Можеш помогнеш на мен? Аз ще покажа на теб.
Очите на Лати се разшириха.
— Искаш да ти помагам да се грижиш за конете? — попита тя с изненадан шепот. — О, Айла, нима ми се доверяваш?
— Да. Докато аз тук ти би могла помогнеш много — отговори Айла.
Всички се бяха струпали в Огнището на Мамута. Талут, Тюли и още неколцина разговаряха с Мамут за лова на бизони. Старецът беше провел Търсенето и сега обсъждаха дали да го повтори. Тъй като ловът беше толкова успешен, те се питаха дали в скоро време не биха могли да осъществят още един. Той се съгласи да опита.
Докато Мамут се подготвяше за Търсенето, едрият водач предложи още боза, ферментиралото питие, което беше направил от скорбяла на хвощови корени; той напълни чашата на Айла. Тя беше изпила почти всичката ферментирала напитка, която той и беше налял навън, но се почувствува малко гузна, че беше изхвърлила част от нея. Сега я помириса, поразклати я няколко пъти, пое дълбоко въздух и я погълна. Талут се усмихна и отново и наля. Тя отвърна вяло на усмивката му и пак я изпи. Той пак напълни чашата и, когато мина покрай нея и видя, че е празна. Тя не искаше повече, но вече беше твърде късно да откаже. Затвори очи и преглътна силното питие. Вече посвикваше с вкуса му, но все още не можеше да разбере защо всички толкова го харесват.
Докато чакаше и се зави свят, ушите и забучаха, възприятията и се замъглиха. Не забеляза кога Торнек започна ритмично да потрепва по мамутската раменна кост; вместо това имаше усещането, че това става вътре в нея. Разтърси глава и се опита да се съсредоточи. Втренчи се в Мамут и видя, че той поглъща нещо. Доби усещането, че това, което прави, не е съвсем безопасно. Искаше и се да го спре, но не помръдна. Та това беше самият Мамут, той трябва да знае какво прави.
Високият, слаб старец с бялата брада и дълга бяла коса беше седнал с кръстосани крака зад друг барабан от череп. Взе чукче от рог и след като се заслуша за момент, започна да свири в такт с Торнек, после подхванаха ритмична песен. Подеха я и други и скоро почти всички бяха завладени от хипнотично повтарящите се фрази с пулсиращ ритъм, с много слаба промяна на тона, редуващи се с аритмично барабанене, в което тоновете бяха по-разнообразни, отколкото при вокала. Към тях се присъедини още един барабанист, но Айла успя само да забележи, че Диджи вече не е до нея.
Думкането на барабаните съвпадаше с това в главата на Айла. После и се стори, че чува нещо повече от пеенето и думкането на барабаните. Смяната на тоновете, различните модулации, промените във височината и силата на барабаненето започнаха да и внушават гласове, които говореха, разправяха нещо, което почти долавяше, но не можеше напълно да разбере. Опита се да се съсредоточи, напрегна слуха си, но умът и не беше бистър и сякаш колкото повече се напъваше, толкова по-малко разбираше гласовете на барабаните. Накрая се отказа и се отдаде на замайването, което като че ли я поглъщаше.
После чу барабаните и изведнъж се пренесе другаде.
Пътуваше с голяма бързина по пусти и замръзнали равнини. В празната панорама, ширнала се под нея, всички, с изключение на най-отличителните очертания, бяха забулени от сняг, навят от вятъра. Постепенно започна да долавя, че не е сама. Едни спътник също разглеждаше тази панорама и по някакъв необясним начин в известна степен управляваше скоростта и посоката им.
Тогава много слабо, като от далечно място, от някаква опорна точка чу гласове да припяват и барабани да говорят. В момент на прояснение чу една дума, казана с призрачно пулсиращо стакато, което наподобяваше, макар и да не възпроизвеждаше точно височината, тона и резонанса на човешки глас.
— Зззллооу. — После пак: — Ззллооу хеееррр.
Усети, че намаляват скорост, погледна надолу и видя няколко бизона, сгушени в подветрената страна на висок речен бряг. Огромните животни удържаха със стоическа решимост на бушуващата снежна буря, снегът беше полепнал тук-там по рунтавата им козина; бяха свели глави, сякаш натежали от подаващите се от тях масивни черни рога. Само парата, излизаща от ноздрите им на подчертано притъпените им муцуни, показваше, че са живи същества, а не земни очертания.
Айла усети, че се приближава до толкова, че да може да ги преброи и да види отделните животни. Едно младо бизонче направи няколко крачки, за да се мушне до майка си; стар женски бизон със счупен ляв рог раздруса глава и изсумтя; един мъжкар тропна по земята с копито, разривайки снега, след което зобна показалата се туфа изсъхнала трева. В далечината се чу вой — вероятно беше вятърът.