Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Тя не можеше да оцени начина, по който той идваше и заставаше зад нея и стоеше, слушайки, докато тя говореше на чаша вино и кейк с маркиза след репетиция. Говореха си за разни неща, а губернаторът задаваше въпроси и предлагаше теми, а тя просто отговаряше. Той я попита дали има семейство и приятели, показвайки, че има предвид други, освен майка и баща, за които той знаеше, че вече не са живи. Тя каза за дядо си в Хавър, а също и за отчуждеността си спрямо него.
— О, да, мисля, че познавам джентълмена от Нова Франция.
— Наистина ли? — попита тя и очите й светнаха от удоволствие.
— Беше преди, преди да ме назначат като губернатор на Трите Ривиери. Но си спомням дядо ви да крачи под наметало от боброва кожа, толкова дълго, че метеше с него земята. Той винаги казваше, че предпочита да му е топло, отколкото да е модерен. Това, мисля, че беше много практично тогава.
Тя се засмя.
— Смея да кажа, че си е все същият, беше същият, когато го видях за последен път. Може би сте познавал майка ми като момиче?
— Наистина — много очарователно създание. Вие много приличате на нея, доколкото си я спомням. Никога няма да забравя отчаянието сред ценителите на женската красота, когато тя се омъжи. Говоря, естествено, за първия й съпруг.
— Първият съпруг? Какво искате да кажете? Има само един.
— Но сигурен съм… Името на майка ви беше Мари Клер, нали? Мари Клер дьо Бланш?
— Да, но никога не съм чувала да е била омъжена преди. Кой е бил той? И какво е станало с него?
Губернаторът я гледа няколко дълги секунди, после сякаш някъде зад очите му се затвориха капаци.
— Може би греша, мадмоазел. Трябва да съм сгрешил. Простете ми.
— Но вие казахте името правилно — възрази тя озадачена.
— Правилно, може би, но вероятно не се отнася за същата жена. Бедната ми памет. Във всеки случай, мъжът, за който мисля, умря в дивите места. Жената скоро се омъжи повторно.
— В Нова Франция ли?
— Така мисля.
Много добре, тогава. Родителите на Сирен се бяха срещнали в Нова Франция, но са се оженили в Хавър. Тогава Рене се обади иззад тях:
— Ако това е краят на семейната история, Сирен, скъпа моя, да си тръгваме. Намирам играта за много уморително мероприятие. Копнея за леглото си.
Мадам Прадел дойде до Рене, когато Сирен вдигна въпросителен поглед към него. По-възрастната жена звънко се засмя като чу думите му.
— Заедно с другите неща, не се и съмнявам.
Рене дори не погледна към нея. Той заобиколи стола на Сирен и й предложи ръката си. Хвана я под ръка и като я погледна обещаващо, се съгласи:
— Заедно с другите неща.
Сирен не направи опит да протестира нито в губернаторския дом, нито по време на краткия път до квартирата му. Когато влязоха и вратата се затвори зад тях, тя се отдръпна от него.
През рамо каза:
— Защо направи това?
— Кое?
— Знаеш много добре. Защо ме измъкна изпод носа на губернатора и всички останали, като че ли нямаш търпение да легнеш с мен?
— Вероятно точно по тази причина.
Рене знаеше, че има още нещо. Той ненавиждаше лекотата, с която тя говореше с Арман и дори с Вудрьой, докато едва ли имаше половин дузина думи, които да размени с него. От това, че знаеше причината, не му ставаше по-леко.
— Наистина ли? — каза тя хладно. — Какво чакаш тогава? Ако това е желанието ти, помогни ми да съблека тези дрехи и да отиваме в леглото веднага.
Той долови насмешката в гласа й, видя болката, която я подхранваше. Не остана незасегнат от тях — просто не ги зачете пред огромната си нужда от нея или сигурността му, че съществува жизнена връзка между тях, когато бяха в леглото. Независимо дали тя знаеше това или не, и независимо дали го желаеше, там изчезваха съмненията му и там намираше убежище, макар и временно, от страховете си.
— Как мога да се възпротивя на такава изискана покана? — каза той, а очите му бяха прозрачно сиви. — Наистина, какво чакаме?
Сирен бързо свикна със следобедните посетители. Визитите на Арман станаха нещо обикновено. Той често водеше свои приятели, мъже на същата възраст и със същото положение, които се смееха, шегуваха се и й отправяха комплименти. Не че тя имаше нещо против. Беше все едно, че е отново с Гастон, въпреки, разбира се, че Гастон никога нямаше да й донесе бонбони или цветя, по които още имаше роса, никога не пишеше поеми за красотата на китките й и нежната извивка на веждите й.
Арман беше попитал дали има намерение на сутринта да го приеме, както правеха много дами, докато приготвя тоалета си за деня. Сирен се беше изсмяла на самата идея. Тя още не си беше създала навика да лежи, докато сутринта почти отмине. Много се съмняваше, че Арман и приятелите му ще са станали и облечени навреме, за да я видят как приготвя тоалета си, а дори и да можеха — идеята й се стори смешна. Тя не беше кралица, всяко движение, на която трябваше да бъде педантично наблюдавано от множество свидетели. Стигаше й, че Рене наблюдава всяко движение, без да има нужда от повече зрители.