За честта на брата

— Трябваше да не споменавам нищо, преди да се уверя, че нямам друг начин да освободя Доминик от затвора и от заплахата да бъде обесен.

— И щяхте да рискувате да се омъжите за това малоумно чудовище, за да спасите капитан Сен Клер?

Абигейл кимна, не искаше да хаби време, за да обяснява, че Клайв не е чудовище, а само една нещастна душа и единственото средство, с което баща му разполага, за да надвие майка му.

— Обичам Доминик.

— Ах, това винаги обяснява много неща. — Лейди Съдли видимо се отпусна. — Скъпо дете, не трябваше да ми казвате това. Със собствените си очи виждах колко влюбени бяхте вие и капитан Сен Клер. — Тя стана, отиде към затворената врата и я отвори. Обърна се към Абигейл и се усмихна. — Вярвам, че лорд Съдли ще може да занимава сър Харлан толкова време, колкото е необходимо.

Абигейл се засмя.

— Сър Харлан толкова иска да спечели вниманието ви, че ще е склонен да направи какво ли не.

— Да, какво ли не… само не и да ви позволи да разтрогнете годежа.

— Така е. — Абигейл навлажни устните си. — Но дори ако се съгласи, страхувам се, че това ще означава смъртта на Доминик, защото сър Харлан вече няма да има причина да го държи жив. Капитан Фицджералд знае, че ако Доминик избяга, французите ще имат доказателството, което им трябва, за да хванат и обесят всички оцелели хора от екипажа на „Република“.

— Значи вашият план да търсите съюзници си остава най-доброто — Лейди Съдли изведнъж се усмихна така дяволито, както го правеха и децата й. — Тогава предполагам, че имам най-добрия възможен начин да го постигнете.

Абигейл сключи пръсти.

— Значи ще ни помогнете?

— Да, на драго сърце. — Тя прекоси стаята и положи ръце на раменете на Абигейл. — Дългът ни към капитан Сен Клер няма да изчезне само поради това, че той воюва на страната на нашите неприятели. Нито пък мога да забравя един факт, който вие любезно пропуснахте да споменете. Моят дом не можа да ви осигури закрила и хората на капитан Фицджералд получиха възможност да ви отвлекат буквално изпод носа ни. Този наш пропуск е причината вие и капитан Сен Клер да се озовете в това ужасно положение и нещата трябва да се поправят.

— Благодаря ви.

— Още недейте да ни благодарите. — Лейди Съдли отиде към вратата и погледна към една друга затворена врата в дъното на коридора, зад която съпругът й разговаряше със сър Харлан. — Ако това, което се опитваше да направите, не успее, не съм сигурна, че ще можем да направим нещо повече, за да ви помогнем.

— Разбирам.

— Сигурна съм, но съм също така сигурна и че се надявам никога повече да не се случи да сте заплашена от едно толкова скъпо струващо поражение.

Абигейл беше съгласна и с това нейно пожелание, защото в такъв кошмарите, които я преследваха нощем, щяха да се превърнат в действителност.

Абигейл излезе от наетата карета и се озова на една криволичеща уличка близо до Темза. В същия този момент каретата на семейство Съдли, в която седеше Теси, загърната в любимото наметало на господарката си, вероятно се връщаше вече към Мейфеър. Абигейл се беше измъкнала от каретата близо до старата градска порта. Как щеше да се върне до нея, за да престане каретата с Теси да обикаля насам-натам из парка… нямаше и представа. Надяваше се нещо да й хрумне, когато свърши работата си.