Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
След като го арестували, Вермилиън се самоубил в патрулката, като погълнал капсула с цианид, прикрепена към яката на ризата му. С това случаят приключил.
Десет минути по-късно говоря с Харви Морис, инспектор в Биг Сър, който работил по случая.
— Не че направихме кой знае какво — казва ми Морис. — Получихме обаждане и отидохме на мястото, посочено от информатора. И намерихме стария Чарли и хладилник, пълен с телесни части. Той се предаде без много шум, изглеждаше объркан и говореше как искал да си иде у дома. Напъхали сме го в патрулката, отцепили сме местопрестъплението и сме готови да се върнем в управлението. И изведнъж онова копеле започва да издава звуци, все едно се задушава. Помислих си, че е получил инфаркт или нещо такова. Лицето му почервеня като домат. Изпадна в конвулсии. Обаждаме се за линейка, оказваме му първа помощ, но без успех.
— Кога разбрахте, че се отровил?
— Ами кога… чак на следващия ден. Не го бяхме видели да поглъща капсулата. Помислих, че е удар или инфаркт — какво ли разбирам аз? Криминологът обаче предположи, че е цианид и аутопсията го потвърди. Цианид и огромна доза валиум. Нищо чудно, че не оказа съпротива. Криминолозите откриха следи от залепваща лента по долната страна на яката му. Бил се е подготвил, ако ме разбирате.
— Хм.
— Чисто формално, човек прави опит сам да се убеди, че е ужасно някой като него да се самоубие. Не ме разбирайте погрешно — за мен наистина беше ужасно, защото се случи, когато аз бях дежурен. Имаше разследване, временно ме отстраниха, бях затрупан с бумащина. Но какво мисля в действителност? Мисля, че самоубийството е най-стойностното нещо, което Чарли е направил в живота си.
— И какво точно…
Но Морис не е приключил.
— Беше психар. В Луизиана не са искали да го пуснат от лудницата, но някакъв шибан доброжелател ги принудил. Ако не се беше самоубил, а се стигнеше до процес, какво щеше да стане?
— Щеше да пледира невменяемост.
— Именно. Щяха да го бутнат обратно в лудницата, само че този път в нашата лудница. И щяха ли семейство Рамирес да получат някакво удовлетворение? Едва ли. Онзи е ял от детето им. И преди да нареже момченцето на парчета, го е пронизал десетки пъти. Криминолозите подредиха като пъзел каквото беше останало от тялото, сещате се, събраха парчетата. Бедното хлапе явно е било пронизвано с дълго и тънко острие, пронизвано е откъм гърба, отпред, отстрани, откъдето се сетите. Било е като игленик. — Сумти отвратено. — Ако Вермилиън отидеше на съд, мама и татко щяха да стоят в залата и да слушат всичко това.
Млъква и аз го чувам как си поема дълбоко дъх — почти като въздишка.
— Разстройвам се — казва той, — защото се изговориха един куп глупости, че съм можел да го спра. Господи, той беше с белезници… стигнал е до капсулата с уста. Като арестуваш някого, не търсиш капсула под яката му.
— Може би в управлението щяхте да я намерите.
— В това сте прав. Там може би щяхме да я открием, докато се преоблича. — Прави пауза. — Да питате нещо?
— Чудех се за причината за смъртта.
— Сърдечна недостатъчност.
— Имах предвид момчетата Рамирес.
— Е, там нямаше изненади. Онова, което открихме в хладилника? Кървило е до смърт. Заради множеството рани от нож. Има си медицински термин, как беше…
— Кръвозагуба.
— Бинго.
— А другото дете? Онова в кладенеца?
— Единственото, което ни хрумна, е че го е сложил там като запас. Както хората окачват говежди бут да съхне. В кладенеца беше доста хладно, а Вермилиън не е имал повече място в хладилника си.
— Мъртво ли беше?
— О да, мъртво беше. От два-три дни. Но не мисля, че е страдало. Било е простреляно в главата. Единичен изстрел. Трийсет и осми калибър.
Точно като при сестрите Гейблър.
Едната разчленена, другата застреляна в главата.
— Онова обаждане, което сте получили? Което ви отвело до хижата на Вермилиън. Не се ли запитахте откъде е дошло?
— О, запитахме се и още как. Опитахме се да разберем нещо, но работата е там, че Вермилиън е бил на свобода отскоро и на практика е бил на чужда територия. Не е като да имаше много приятели и познати, които да разпитаме. Решихме, че е някой транзитен. Примерно някой, който го е качил на стоп.
— Сигурно сте прав — казвам аз и благодаря на Морис, който ме уверява, че мога да му се обаждам „по всяко време“.
Само че не е прав. Греши ужасно.
Който е убил момчетата Рамирес, е убил и близначките Гейблър — и това не е бил Чарли Вермилиън. Не е бил той, защото по времето, когато са убити сестрите, Вермилиън е бил мъртъв.
И убиецът на близнаците Рамирес е чудовището, отвлякло момчетата Сандлинг. И моите синове.