Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Какво имате предвид?
— Публиката и до днес обича насилието, не ме разбирайте погрешно. Опасността — заплашваща някой друг, разбира се — ни кара да се чувстваме по-живи. Но в сферата на магията публиката не си пада толкова по кръв, колкото преди. Станали сме гнусливи. Много хора, които обичат пържоли и бургери, смятат, че ловът например е нещо варварско. Да се чуди човек какво биха си помислили за една кланица.
— Ще станат вегетарианци.
— Именно. Но тази гнусливост — това е нов феномен. Имало е времена — и то не много отдавна, — когато хората принципно са обичали да гледат как животни се разкъсват едно друго на парчета или дори как разкъсват хора. В Дивия запад или в добрата стара Англия публичните екзекуции са били изключително популярни. Хората се стичали рано, за да си запазят най-добрите места за гледане. Сигурно са си устройвали и малки пиршества, докато са чакали началото на екзекуцията. При магическите представления е било същото. Само като пример, по времето на Худини е имало популярен номер, наречен Прераждане. Плакатите показвали фокусника с огромен меч. А афишите за представлението призовавали: „Днес ще накълцат човек! Елате да видите! Елате всички!“ По време на представлението упоявали човек с хлороформ — уж — и после го разчленявали, а окървавените му части били пръснати по цялата сцена. И това става пред очите на публиката, не забравяйте. После събирали частите на нещастника, покривали ги с платно, магьосникът изричал вълшебните думи или размахвал вълшебната си пръчка и — хоп! — човекът скачал на крака, цял и непокътнат.
Започва да ми се гади.
— И това далеч не е бил единственият номер от този вид. Номерата с разчленяване датират от древността. В Индия било популярно фокусниците да режат езиците на деца — това било стандартът. Разкъсани птици, нарязани на парчета змии — уличните фокусници в Индия сигурно и досега го правят. Показвали кръвта — дори потапяли камъчета в нея. И след като птицата — обикновено използвали птици, защото те са евтини и ефектни — възкръсне, продавали камъчетата като амулети, напоени със силата на живота.
— Чакайте малко… имате предвид, че кръвта е била истинска, така ли? Не може да бъде!
— О, напротив. Е, не и в случая с детските езици. Но с птиците? Без съмнение. По мое мнение… стига да имате време?
Кимам.
— Според мен тези номера датират от древността. Разчленяването и възстановяването към цялост и живот — това е силата на смъртта и живота, нали така? В самото начало магьосниците не са били обикновени артисти, чиято цел е да забавляват публиката. Те са заемали значително по-високо място в обществото. Такава поне е общоприетата теория — че днешните фокусници са вчерашните жреци или шамани.
— Сериозно?
— Религията и магията винаги са били свързани и омесени. И това е защото магията работи на границата между естественото и свръхестественото, между живота и смъртта, между реалността и илюзията. И религиозните водачи, ако питате мен, винаги са използвали магически устройства и фокуси, за да привлекат вниманието на последователите си и да затвърдят влиянието си. По това няма две мнения. Мили Боже, има скици върху папируси, които показват как древните египтяни са използвали хидравлични устройства, с чиято помощ вратите на храмовете се отваряли уж по волята на жреца.
— Отвори се, Сезам?
Смее се.
— Добре казано. А има и солидни доказателства, че жреците в древна Гърция са използвали нещо като рупори, за да карат статуите в Делфи да говорят. Което кара човек да се пита какво ли се крие зад плачещите и кървящите статуи. Дори и „вълшебните думички“ имат своите дълбоки религиозни корени.
— Какво имате предвид?
— Ами „абракадабра“ например — това е дошло директно от еврейската Кабала. Въобще думите, символите — Кабалата е мистичен текст за… в някаква степен… за силата на думите.
— Наистина? Значи „абракадабра“ значи нещо?
— Абсолютно. А „фокус-мокус“ — това е дори по-шокиращо. Първоначално то е звучало като „хокус-покус“ и някои учени смятат, че това е простонародна версия от „Hoc est meum corpus“.
Празният ми поглед е знак, че не разбирам.
— Не знаете латински, да?