Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
През деня говоря по телефона и тормозя един след друг хората, продаващи или отдаващи под наем високопроходими автомобили и генератори във Вегас, с настоятелни молби да проверят документацията си за времето, когато са били убити сестрите Гейблър.
— Преди три години? — казва ми един от тях. — Това тук е все едно в друг живот бе, човек. Половината от магазините дори не са съществували тогава.
Дори когато им казвам кой съм, принуден от безразличието, с което се сблъсквам, повечето от хората, с които говоря, са нащрек и веднага минават в отбранителна позиция — или просто са твърде заети. Ако бях ченге, може би щяха да ми съдействат, но при това положение… не. Позовават се на „тайната на клиента“, страх от търсене на отговорност, недостатъчен персонал, непълна документация.
Проверявам имейлите си и оставените ми съобщения в Обществената библиотека на Лас Вегас. Шофлър още е във Франция, така че се обаждам на Мюриъл Петрих. Разказвам й за пробива си. Записва си и ме моли да повторя някои неща. Обещава да се заеме, обещава, че полицията ще засипе всяка асоциация на фокусници и всички билетни агенции за търговски изложения със скиците на Флейтиста и така нататък. Но от начина, по който говори с мен, ми става ясно, че или не е убедена в стойността на така наречения ми пробив, или че моят случай е изпаднал от списъка й с приоритети.
— Защо оставам с чувството, че ще го направите само формално? — питам я аз.
— Стига, Алекс, не е честно. Ще направя необходимото, но — въздишка — не мисля, че ще е кой знае какво. Вие какво искате да направя?
— Да покажете малко ентусиазъм.
Нова въздишка.
— Вижте, имам едно семейство в Северна Парк — четворно убийство. Може и да не е стигнало до новините във Вегас, но тук се вдига много шум. Били са заспали, в леглата си. И съм доста ангажирана покрай това в момента.
Сега е мой ред да въздъхна.
— Това е… ужасно. Наистина съжалявам.
— Вижте, Алекс. Мисля, че има нещо в това с магията. Обещавам да направя каквото мога.
Обаждам се на хората, с които вече съм разговарял — Тами Ягода, Езме, Ригинс в „Синия папагал“. Да са се сетили за нещо друго? Не са.
Обаждам се на Пабло Морено и обяснявам защо се интересувам от случая Гейблър. Казвам му, че според мен извършителят е фокусник. Той ме изслушва. Учтив е. Ще проучи въпроса. Може би щяло да му остане малко свободно време другата седмица — тази давал дежурства.
И после… това е. Добрал съм се до страхотна според мен следа, смятам, че съм открил нещо важно за Флейтиста, но не знам какво да направя по-нататък.
В казиното съм, потънал в какофонията на игралните автомати, разговорите и смеха. Поредица от красиви усмихнати жени в оскъдни одежди ми носят бира. В продължение на близо час се мотая около масата за крапс и гледам как една едра червенокоска на име Мари хвърля печеливши зарове. Играе с такъв заразителен ентусиазъм и вдъхновение, че ме заболява сърцето, когато започва да губи. Понасям се към игралните автомати.
След няколко фалстарта се настанявам пред Щастливия елф и бързо влизам в ритъм. Пъхаш монета в процепа, дърпаш ръчката, чакаш символите да се подредят. Умирам си от кеф, когато малкото старче в зелени дрешки удря една в друга петите си, намигва ми по ирландски и изпразва гърненцето си със злато — и в резултат шумен водопад от монети се изсипва в подноса на автомата.
Пъхам монета, дърпам, гледам как се завъртат символите. Отново. Отново. И отново.
Още една бира? Защо не.
Прескачам до вътрешния банкомат, като преди това съм помолил друг играч да ми пази машинката.
Пъхаш монета, дърпаш. Отново. Отново. Отново.
Още една бира.
Понеже се чувствам подут, минавам на по-компактна напитка. Скоч.
Пак до банкомата. Изтеглям остатъка до максималната дневна сума от тази карта. Баланс по сметката — деветстотин и двайсет долара.
Деветстотин и двайсет долара. Казвам си, че това не е много, че съм почти фалирал, че трябва да прибера парите в джоба си и да се откажа, докато е време. Не се вслушвам.
Знам, че сигурно съм пиян, но не се чувствам пиян. Чувствам ума си кристално ясен, докато се взирам напрегнато в елфа и чакам да ми изтанцува отново веселия си танц, да ми намигне и да изсипе гърненцето си със злато.