Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Клатя глава.
— Е, не знам колко сте религиозен и не бих искал да ви скандализирам, но се смята, че фокусническата фраза „фокус-мокус“ — която ние възприемаме като напълно безсмислена, — произлиза пряко от думите на християнското причастие. „Hoc est meum corpus“ — „Това е моето тяло“.
— Не!
— В тази връзка Исус от Назарет съвсем открито е бил наричан магьосник в ранните дни на християнската църква. А чудесата му — хлябовете и рибите, водата, превърната във вино, дори възкресяването на Лазар от мъртвите — са сред стандартния репертоар на уличната магия по онова време. Има римски фрески от втори век, които показват Исус с вълшебна пръчка.
— Не знам какво да кажа.
— Всичко това показва, че магията има дълбоки корени. Помислете си само — ако не знаехте, че ви манипулират по време на едно магическо представление, ще си помислите, че пред очите ви се извършва чудо.
— Сигурно.
— Всъщност… сещате ли се за спиритуалистите? През двайсетте?
— Чел съм за това. Мадам Блаватска и така нататък.
— Именно. Викане на духове, сеанси, такива неща. Е, по онова време е имало голям интерес към общуването с „другата страна“. След неуспешен опит да се свърже с майка си — при който вместо да му заговори на идиш, тя се обърнала към него на английски, който не знаела, — Хари Худини повел кампания за развенчаване на спиритуалистите. Според него те се възползвали от скърбящите и отчаяните и били твърде добре платени в замяна на второразредните си фокуси. Заел се да демонстрира, че и свръхестествените проявления са обикновени магически ефекти — което било още по-лесно, защото цялата публика седяла на тъмно и се държала за ръцете.
— И успял ли?
Кавана свива рамене.
— Не съвсем. Не отчел факта, че хората искали да вярват и вярвали.
— Нямах представа, че магическото изкуство има нещо общо с религията.
— Има. Срещу вас седи един разпопен последовател на върховен жрец — казва той с усмивка.
— И мислите, че човекът, когото търся — ако е илюзионист, — може да се интересува от този аспект на магията.
— Смятам, че може би изучава историята на магията. Разчленяването на онова момиче ме навежда на тази мисъл. Има един номер — мисля, че споменах за него, преди да се отклоня в приказки за магията и религията. Казах ви за номера с птиците, нали?
— Да. Че ги разкъсвали.
— Точно така. И както казах, според мен това все още се прави в Индия. Ето как става. Има едно традиционно фокусническо устройство, наречено „тиган за гълъби“ — макар по-скоро да прилича на дълбок капак на тенджера, — което има скрито отделение. В началото на номера фокусникът отваря едното отделение и оттам излиза птица. Пърха и така нататък. Фокусникът се заиграва за кратко с птицата, след това я разкъсва.
— Буквално я разкъсва?
Свиване на рамене.
— Или я нарязва на парчета. Във всички случаи, птицата е пожертвана. Обикновено бял гълъб, стига да е по джоба на фокусника, защото кръвта изпъква чудесно на белите пера. Много е драматично. Задължително се предлага на публиката да подържи мъртвата птица. Дори да бръкне с пръсти в раните.
— И после? — Главата ми е олекнала. По тялото ми избива студена пот, все едно се разболявам от нещо смъртоносно.
— Фокусникът затваря тигана, пуска шапката си сред зрителите, като ги приканва да подпомогнат умственото му усилие — а да впрегнеш силата на живота изисква голямо усилие. Приканва ги също да насочат собствената си енергия към възкресяването на птицата. Следват един-два неуспешни опита, за да се нагнети напрежението, плюс таен съюзник сред тълпата, който на висок глас изказва съмненията си в способностите на фокусника. След това иде ред на добре изиграна дълбока концентрация, няколко вълшебни думички и… готово!
— Готово?
— Фокусникът вдига тигана — като този път показва на публиката скритото отделение — и оттам излита живата птица.
Кавана разбира грешно ужаса, изписал се по лицето ми. Взел го е за объркване. Мисли, че не съм схванал как става номерът.
— Точно като с онези момичета, които са били убити в Ред Рок, разбирате ли? Едното е пожертвано, после показва другото, живо и здраво. Това е втората причина белите гълъби да са предпочитани за тази цел — всички те изглеждат еднакво. От гледна точка на публиката два бели гълъба са идентични. Те всичките са близнаци, един вид.
Натискът рязко се усилва. Застанал съм на пътя на товарен влак, но не мога да мръдна. Те всички са близнаци. Те всички са близнаци.
Кавана се навежда към мен.
— Добре ли сте?
27.
Два дни ходя по магически представления от все по-долно и по-долно ниво и пробутвам скиците си на Флейтиста. Разпитвам момичетата, които участват в изпълненията. Познавали ли са сестрите Гейблър? Виждали ли са Флейтиста? Да са се явявали на прослушване за магическо представление преди около три години? Мисълта за преплетени магия и убийство не успява да пробие през отегчението им. Разглеждат механично портретните скици, но мислите им са другаде — да се измъкнат за по една цигара, защо не се обажда гаджето, за някой нащърбен нокът.