Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
В един момент имам три пластмасови контейнера с монети, но продължавам да ги въртя, боря се геройски с умората, с болката в гърба, с воя на съвестта си. Вече действам механично, пъхам една след друга монетите в металния процеп, докато не ми остава само една.
Вече не искам да спечеля. Изглежда ми важно, дори задължително, да загубя. По някое време през последните няколко часа мозъкът ми е сключил сделка със съдбата. От „на който му върви на карти, не му върви в любовта“ аз съм извел нова формула. На който не му върви в хазарта, му върви в живота.
Трябва да изгубя последния си четвърт долар, за да спася синовете си.
Усещам монетата топла, почти жива, когато я пускам в хладния метален процеп. Дърпам металната ръчка и чакам символите да спрат да се въртят. И тогава се случва — една, две, три ирландски детелини се подреждат в редица. Елфът танцува, намига ми и изпразва гърненцето си с жълтици. Екранът примигва весело: ПОБЕДИТЕЛ ПОБЕДИТЕЛ ПОБЕДИТЕЛ. Машината изблейва мини версия на „Когато ирландските очи се усмихват“. Малка тълпа се събира около мен, докато печалбата ми се изсипва безкрайно в табличката.
Решил съм да изгубя всичките си пари. Това не е лесно и нямам представа колко време ми отнема. Казината не си падат по часовниците, а дневната светлина е заключена отвън, така че да не разсейва играчите от хазартния им транс. Накрая губя и последния си долар на автомат с едно гадно прасе, което се валя в рисуваната си кочина, докато екранът ми съобщава GAME OVER.
Махмурлукът ми е толкова тежък, че се чувствам без сили и не на себе си. Излизам от „Тропикана“ и жегата ме блъсва между очите. Блясъкът на залязващото слънце, докато карам към летище Макарън, едва не ме убива. Жизнерадостните мелодийки откъм редиците игрални автомати на летището са толкова влудяващи, че се затичвам. Лоша идея. Нещо вътре в черепа ми се плиска мазно. Зад очите ми нещо прещраква зловещо и ме боде. Скривам се в едно тихо ъгълче и се насилвам да изпия шише вода.
Полетът ми, естествено, е нощен и кацаме призори. Шофирането до вкъщи ме успокоява с познатите паметници, познатия маршрут. Ярките цветя, зелените дървета и тревата ми се струват като пищна джунгла след престоя ми в пустинята. Гребни лодки се плъзгат по тихата вода на реката.
В къщата се е настанила онази особена миризма на необитаемост. Лиз палеше свещи, когато се връщахме от някоя ваканция. Замислих се дали да не й се обадя — но какво бих могъл да й кажа? Сега, когато съм у дома, връзката между сестрите Гейблър, близнаците Сандлинг и нашите момчета не ми изглежда толкова солидна.
Убити близнаци. Прекарвам няколко часа онлайн и си опитвам късмета с няколко търсачки да видя какво ще излезе. Но това вече съм го правил и не излиза нищо ново.
Единственото друго убийство на близнаци — освен това на сестрите Гейблър — е убийството в южна Калифорния. Помня го от ранните си разходки из мрежата — близнаците Рамирес, Уилсън и Хулио. Така и не обърнах голямо внимание на случая, въпреки че жертвите са били седемгодишни и близнаци. Извършителят беше мъртъв.
Но направо чувам как Шофлър ми казва да не приемам нищо на доверие. Също и как Холи Голдстайн ми обяснява, че някои факти и догадки въобще не стигат до полицейските доклади, какво остава до новините и вестниците. Например догадката на Бари Чизуърт, че Клара Гейблър е била разрязана с електрически трион.
Така че може да е имало съучастник в случая Рамирес — заподозрян, чието име не е станало обществено достояние. Може би полицията не е имала достатъчно доказателства да му предяви обвинение и сега той се е върнал.
Отначало не изглежда обещаващо. Убиецът се е казвал Чарли Вермилиън. Според полицията бил пуснат от съдебномедицински център в Порт Салфър близо две седмици преди момчетата Рамирес да изчезнат. „Съдебномедицински център“ не ми говори нищо, макар че „пуснат“ вероятно означава, че е бил държан там за някакъв период от време.
Проверявам. В този случай съдебномедицински център е приют за престъпници с психически заболявания. Порт Салфър е в Луизиана.
Статията в „Таймс Пикаюн“, която отворих през Гугъла, разкрива, че Вермилиън е бил заловен след анонимно обаждане. Според същата статия бил сгащен заедно с труповете на децата в запустяла хижа близо до Биг Сър. Едното тяло било намерено в хладилника. Било е прободено десетки пъти, след това нарязано и опаковано в найлонови пликове. Вермилиън явно е готвил и консумирал части от мъртвото момче. Другото дете, също мъртво, било намерено провесено за краката в двайсетметров кладенец.