Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Обаче, щом едно огнище бе потушавано, други възникваха, защото дъждът от горящи стрели непрекъснато валеше от канарата. Чудна и страшна беше тази гледка в тъмнината, както огнените копия, които унищожават злите в деня на Армагедон.
И все пак ние се трудехме отчаяно. На покрива четиримата бели и няколко войници под командата на Джафет изливахме вода върху позлатените кубета, вече обхванати от пламъците. Наблизо, обвита с тъмно наметало и съпроводена от няколко нейни прислужнички, стоеше Македа. Тя бе необикновено спокойна, въпреки че многобройни запалени стрели и копия летяха с голяма сила от надвисналата канара и се забиваха в покрива близо до мястото, където тя стоеше. Обаче придружителките й не бяха спокойни, те плачеха и кършеха ръце, като една от тях изпадна в силна истерия. Затова Македа им заповяда да слязат в двора при портите.
По молба на Оливър аз изтичах при нея, за да я изведа също на безопасно място, но тя не пожела да мръдне.
— Оставете ме, Адамс — каза. — Ако ще трябва да умра, да умра тук. Обаче не смятам, че това е отсъдено. — И с крака си ритна настрана едно пламтящо копие, което отскочи от измазания покрив и падна доста близо до нея. — Ако моите хора не желаят да се бият — продължи тя саркастично, — поне разбират другите военни изкуства, защото този техен трик е действително изкусен. Освен това те са жестоки. Послушайте как се подиграват с нас на площада — питат ни, дали ще се опечем живи, или ще излезем да ни срежат гърлата. Ох! — продължи тя, като стискаше в отчаяние ръцете си. — Защо съм родена за ръководителка на такова прокълнато племе? Нека Саул да ги отнесе всички, но в дена на тяхното изпитание аз няма да помръдна и пръст за спасението им.
Тя замълча и долу, близо до портала, чух някакъв простак да крещи: „Ей, красиви гълъбчета! Пърлят ли ви се крилцата в нашия щрудел, красиви гълъбчета!“, последвано от крясъци и подли викове.
Но случи се така, че самият този подлец влезе в „щрудела“. Когато пламъците станаха по-ярки; аз го видях в средата на тълпа от слушатели да пее гнусната си песничка — сега в куплет за Македа, който не мога да повторя, и успях да вкарам куршум в главата му. Това бе единственият куршум, който изстрелях тази нощ. Надявах се, че ще бъде и последният, който изобщо ще изпратя в кое да е човешко същество.
Точно когато се канех да оставя Македа и да се върна при Орм, стана и последната катастрофа. Между конюшните имаше голям навес, напълнен със сух фураж. Внезапно и той бе обхванат от огнената стихия, която избухна във всички посоки. Тогава настъпи най-ужасната паника. От всички ъгли на двореца планинци, войници и офицери се спуснаха вкупом към изхода. Ние четиримата и Македа стояхме потресени на покрива и не знаехме какво да правим. Чухме как подвижният мост падна, чухме огромните порти да се отварят рязко под натиска на тълпата, чухме и един груб глас, мисля на Джошуа, да крещи:
— Убивайте, когото желаете, деца мои, но смърт за тогова, който навреди на Детето на Царе. Тя е моя плячка!
Последваха ужасни картини. Коварните абати бяха опънали въжета извън вратите. Това бе шумът, достигнал преди до ушите на Родерик. Ужасените войници, бягащи от огъня, се препъваха и падаха през тези въжета. И не можеха да станат, защото идващите отзад ги премазваха до смърт, или пък биваха избивани от хората на Джошуа. Вярвам обаче, че някои от тях са се спасили, тъй като, сравнени с останалите абати, бяха като лъвове спрямо котки, въпреки че и на тях им липсваше кураж да се сражават докрай при безнадеждна кауза. Точно в началото на тази страхотна сцена застрелях певеца с гнусната уста.
— Не трябваше да правите това, стари приятелю — изкрещя Хигс с пискливия си глас, като се мъчеше да надвика бъркотията, — защото това ще покаже на тези свине къде се намираме.
— Не вярвам, че ще ни потърсят тук — отговорих аз. После ние наблюдавахме известно време мълчаливо.