Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Междувременно Хигс също работеше усърдно, независимо от леките си, но твърде болезнени рани, както и Орм с помощта на Джафет и другите офицери от полка на планинците. Дворецът бе проверен внимателно и всички слаби места в отбраната му бяха заздравени. Разполагаемите сили бяха разпределени по постове и поставени при най-добри условия. На много мъже бе възложено да изработват стрели от кедрови греди, каквито имаше в изобилие в дървените конюшни и страничните къщи, и да им поставят железни върхове и пера от запаса, за щастие открит в едно от караулните помещения. Няколкото коне, останали в един навес, бяха заклани и насолени за храна и тъй нататък.
Бяха взети също така всички възможни предпазни мерки да се отблъснат опити за атака. Камъни се натрупаха за хвърляне върху главите на нападателя, огньове се запалиха по стените за варене на смола и масло за същата цел.
За наше разочарование обаче никакво пряко нападение не бе предприето, навярно такива отчаяни мерки не се нравеха на абати. Техният план за атака бе да се прикриват, където могат, особено между дърветата на градината отвъд портите, и оттам да изстрелват стрели по всеки, който се появеше на стените, или даже да ги мятат залпово към облаците, както правели норманите при Хейстингс, така че да падат на главите на хората в дворовете. Въпреки че тази предпазлива тактика ни струваше няколко живота, тя имаше предимството, че ни снабди със запас от оръжие, от което особено се нуждаехме. Всички хвърлени стрели внимателно се събираха и използуваха отново срещу неприятеля, към когото стреляхме при всяка възможност. Обаче и ние им нанасяхме малки щети, понеже те бяха крайно предпазливи да не се излагат.
По такъв начин изминаха три мрачни дни, необлекчени от никаква случка, освен едно лъжливо нападение, защото едва ли бе нещо повече това, което абати извършиха на втората нощ, видимо с цел да насилят големите порти под закрилата на дъждовната буря. Настъплението веднага бе открито и отблъснато с два или три залпа стрели и няколко пушечни изстрела. Абати много се страхуваха от тези пушки, от които притежавахме двадесетина. Избрахме няколко от най-отраканите войници и ги научихме как да боравят с резервните пушки. Стрелбата им, разбира се, бе крайно разсеяна, но подкрепена от нашия по-точен огън, принуди приятелят да потърси укритие. Действително, след като изпитаха веднъж-дваж ефекта на куршумите ни, никои абати не смееха да се покажат на открито на по-малко от петстотин ярда, докато не паднеше нощ.
На третия следобед направихме съвещание да решим, какво да предприемем, тъй като от последното денонощие стана ясно, че нещата не можеха да продължават така. Най-напред имахме храна само за два дни. Освен това духът на войниците ни, достатъчно храбри при истинска битка, започваше да упада в тази атмосфера на бездействие. Те се събираха на групи, говореха за жените и децата си, за добитъка и реколтата си, заплашени да бъдат похитени и изгорени от ръцете на Джошуа. Напразно Македа им обещаваше петкратно обезщетение, когато войната завърши, защото явно в душата си те мислеха, че краят й можеше да бъде само един. И тя не можеше да им върне убитите деца.
На този меланхоличен съвет бяха обсъдени всевъзможни планове, за да се открие, че се свеждат до две алтернативи: или да се предадем, или да се хване бикът за рогата, да потеглим нощем от двореца и да атакуваме Джошуа. Привидно последният вариант приличаше на самоубийство, но фактически не бе толкова отчаян, колкото изглеждаше. Тъй като абати бяха страхливци, много вероятно при наш успех масата вражески войници щеше да мине към Детето на Царе, мнозинството от поданиците й щяха да възвърнат верността си. Така че ние се установихме на този план, защото предаването означаваше за нас смърт, а за Македа — принудителна женитба.
Имаше обаче и други, които трябваше да се убедят — планинците. Джафет, присъствувал на съвета, бе изпратен да призове всички, освен стражите. Когато се събраха в големия вътрешен двор, Македа излезе напред, и се обърна към тях. Не помня точните думи на нейната реч и не съм си взел записки от тях, но тя беше много хубава и трогателна. Македа посочи нашата беда и това, че не можем повече да се колебаем между боя и предаването. За себе си каза, че въпреки своята младост не жали живота си и би го дала с радост, преди да бъде насилена за срамна женитба и принудена да съществува под игото на предатели. Обаче тя се тревожеше за нас, чужденците. Ние бяхме пристигнали в страната й по нейна покана, бяхме й служили вярно, един от нас бе отдал живота си, за да спаси нейния, а сега, в нарушение на собствената й гаранция и тази на Съвета, ние бяхме заплашени с ужасна смърт. Нима те, нейните поданици, толкова бяха лишени от чест и гостоприемство, че биха допуснали подобно нещо, без да нанесат нито един удар, за да ни спасят?