Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тогава повечето извикаха „Не“, но някои замълчаха, а един стар капитан излезе напред, поздрави и заговори:
— Дете на Царе — каза той, — да потърсим истината в това дело. Не възникна ли цялата тази беда заради любовта ви към чуждестранния войник Орм? Не е ли тази любов незаконна според нашия закон и не сте ли вие тържествено сгодена за принц Джошуа?
Македа помисли малко и отговори бавно:
— Приятелю, сърцето ми си е мое, следователно на този въпрос си отговорете за себе си. Що се отнася до чичо ми Джошуа, ако е съществувала някаква формална връзка между нас, тя бе разкъсана, когато преди няколко нощи той изпрати слугите си да ме нападнат с оръжие и ме отвлекат не зная къде. Бихте ли желали да се омъжа за предател и страхливец? Аз казах!
— Не! — отново извика мнозинството от войниците. Тогава в последвалата тишина старият капитан отговори с ловкост, която бе почти шотландска:
— По повдигнатия от вас въпрос, о Дете на Царе, не изказвам мнение, тъй като вие, бидейки само жена, макар и с висок произход, не бихте ме послушали, а ще откликнете на сърцето си. Уредете работите си с вашия годеник Джошуа, както желаете. Обаче и ние имаме нещо за уреждане с него, който е жаба с дълъг език — ленива, но никога не пропуска муха. Ние ви подкрепихме и избихме много от хората му, както и той уби някои от нас. Той няма да забрави това. Следователно ще бъде по-разумно да се умре в битка, отколкото на бесилката. По тази причина, щом не можем да стоим тук повече, готов съм да изляза и да се бия за вас тази нощ, въпреки че хората на Джошуа са толкова много, а нашите толкова малко. Ще бъда щастлив, ако мога да доживея да видя слънцето отново.
Тази твърда и обоснована реч изглеждаше да хареса на несъгласните и те оттеглиха съпротивата си. Решено бе да опитаме пробив през обсаждащия противник на зазоряване, когато той ще спи дълбоко и ще бъде най-податлив на паника.
И все пак се случи така, че излазът никога не се състоя, което може би бе щастие за нас, понеже съм убеден, че би завършил с провал. Вярно е, че можехме да пробием през армията на Джошуа, но останалите живи щяха да бъдат отново обградени, изтощени от глад и с почти изразходвано оръжие да бъдат заловени в плен и посечени. Както и да е, събитията се развиха по различен начин, може би защото абати са разбрали за нашето намерение и нямаха желание за сурова битка с отчаяни хора. Случи се съвършено безлунна нощ, че бе невъзможно да се види нещо на няколко стъпки в тъмнината. Освен това духаше силен източен вятър, който заглушаваше шумовете. Само няколко от нашите хора бяха на пост, останалите отпочиваха пред голямото им усилие.
Около двадесет часа обаче синът ми Родерик, който бе един от стражите при входните кули и имаше остър слух, съобщи, че му се счул шум от движещи се хора към далечния край на масивните дървени порти отвъд рова. Няколко души от нас веднага отидоха там, но не можахме да различим нищо и сметнахме, че той се е излъгал. Така ние се оттеглихме на постовете си и зачакахме търпеливо изгрева на луната. Тя обаче така и не изгря, забулена от плътни облаци, които предсказваха буря след периода на голямата горещина.
Измина може би час, когато видях случайно зад себе си нещо като метеор да полита към билото на канарата зад двореца.
— Погледни тази падаща звезда! — казах на стоящия до мен Оливър.
— Това не е падаща звезда, а огън — отговори той разтревожен и през това време десетки други светли лъчи започнаха да валят от ръба на канарата и да падат върху дървените сгради зад двореца, сухи като прахан, и, което бе най-лошото — върху позлатените дървени кубета на покрива.
— Не разбираш ли играта? — продължи той. — Те хвърлят върху нас огнени стрели и копия, за да ни подпалят. Подай тревога! Тревога!
Всичко бе вдигнато на крак и скоро дългата редица от сгради започна да бръмчи като пчелен кошер. Войниците, още сънени, тичаха объркани насам-натам и викаха. Офицерите също показаха характерната възбуда на племето абати при паника, крещяха по тях и ги биеха с юмруци, докато бе установено някакво подобие на ред. Защитниците направиха опити да изгасят пламъците, обхванали по това време половината от сградите, но от самото начало усилията бяха безнадеждни. Наистина имаше предостатъчно вода в рова, подронван от пълноводен поток, обаче помпи от всякакъв вид бяха съвсем непознати на абати, които при пожар просто оставяха сградата да изгори. Задоволяваха се само да предпазят останалите. Освен това даже и в двореца такива предмети като кофи, котли или други съдове бяха сравнително малко. Все пак тези, които можаха да се намерят, се пълнеха с вода и подаваха от редици мъже до местата на най-голяма опасност, с други думи, практически навсякъде, докато други хора се опитваха да пресекат разпространението на пламъците, като сриваха части от сградата.