Тайната на жълтата стая

Ларсан изнудва Дарзак, тъй както изнудва и Матилд… със същото оръжие, със същата тайна… В настоятелните си писма той заявява, че е готов да предаде цялата любовна кореспонденция отпреди време и най-вече да изчезне, ако му дадат определената цена. Дарзак е длъжен да отиде на срещата, която той му определя под заплахата, че още на другия ден ще разгласи тайната, тъй както и Матилд е длъжна да изтърпява срещите си с него… И в часа, когато Балмейе осъществява престъпното си намерение спрямо Матилд, Робер слиза на гара Епине, където един съучастник на Ларсан, едно странно същество — същество от другия свят, с което ние ще се срещнем един ден, го задържа насила, докато онова „съвпадение“, чиято причина бъдещият обвиняем не ще посмее да открие, едва не погубва живота му…

Само че Балмейе си беше правил сметката без нашия Жозеф Рултабий!

Сега, когато тайната на Жълтата стая не е вече тайна, ние няма да проследяваме стъпка по стъпка действията на младия Рултабий в Америка. Ние познаваме младия репортер, знаем с какви мощни средства разполагаше той в двете издатини на челото си, за да възстанови цялата история на госпожица Станжерсон и Жан Русел. Във Филаделфия той веднага научи всичко необходимо за Артър Уйлям Ранс; научи неговата проява на преданост, но и цената, която бе настоявал да му се заплати. Слухът за сватбата му с госпожица Станжерсон се бе разнесъл на времето из салоните на Филаделфия. Не особено дискретният млад учен, който не бе престанал да досажда на госпожица Станжерсон с упоритото си преследване дори и в Европа, нередовният живот, който водеше под претекст, че дави мъката си, всичко това не можеше да предизвика симпатиите на Рултабий към Артър Ранс и така вече можем да си обясним студенината, с която се отнесе към него в стаята на свидетелите. Впрочем той веднага бе решил, че Ранс няма нищо общо с аферата Ларсан — Станжерсон. И бе открил невероятната връзка „госпожица Станжерсон — Русел“. Кой беше този Жан Русел? За да разбере, той отиде от Филаделфия в Цинцинати, по стъпките на Матилд преди години. Намери старата леля и успя да я накара да говори. Историята с арестуването на Балмейе бе за него светъл лъч в мрака. Можа да посети в Луисвил онзи дом — скромна постройка в колониален стил, който наистина беше все така прекрасен. После се втурна по следите на Балмейе — от затвор на затвор, от каторга на каторга, от престъпление към престъпление, защото когато най-накрая се качваше на кораба за Европа от пристанището на Ню Йорк, Рултабий вече знаеше, че от същото това пристанище преди пет години Балмейе бе отплавал с документите на някой си Ларсан, почтен търговец от Нови Орлеан, когото малко преди това бе убил…