Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
XXVIII Глава
В която се доказва, че човек не може да мисли винаги за всичко
Голямо вълнение, възбуден шепот, викове „Браво“! Метр Анри-Робер изложи своите заключения, като се стремеше да отсрочи делото, за да се проведе допълнително следствие; и прокурорският надзор се присъедини към него. Делото се отложи. На другия ден господин Робер Дарзак беше пуснат временно на свобода, а дядо Матийо бе освободен по липса на доказателства за престъпление. Напразно търсиха Фредерик Ларсан. Чудесно доказателство! Господин Дарзак се измъкна най-накрая от ужасната беда, която известно време го заплашваше, и след едно посещение у госпожица Станжерсон той доби надежда, че един ден, след упорити грижи, разбира се, тя ще си възвърне разсъдъка.
Колкото до този хлапак Рултабий, той естествено бе героят на деня! На излизане от палатата във Версай тълпата го понесе триумфално. Вестниците в цял свят публикуваха неговите подвизи и фотографията му; и той, който толкова пъти бе интервюирал известни личности, сега сам бе станал известен и сам даваше интервюта. Трябва да кажа, че не се възгордя!
Върнахме се заедно от Версай, след като бяхме вечеряли много весело в „Куче-тютюнджия“. Във влака аз започнах да му задавам един куп въпроси, които по време на вечерята напираха в устата ми, но ги премълчавах все пак, защото знаех, че Рултабий не обича да работи, когато се храни.
— Приятелю — рекох му, — тази афера с Ларсан е от висока класа и поради това е достойна за вашия героичен ум.
Тук той ме спря, като ми предложи да говорим по-просто. Твърдеше, че не може да гледа спокойно как такъв учен човек като мен е готов да пропадне в омразната пропаст на глупостта… и това, разбира се, защото му се бях възхитил.
— Добре, да си дойдем на думата — засегнах се леко аз. — От всичко, което се случи току-що, не ми става ясно защо ходихте в Америка. Ако съм ви разбрал добре, когато последния път си тръгнахте от Гландие, вече всичко бяхте отгатнали за Фредерик Ларсан?… Вие знаехте, че Ларсан е убиецът и ви беше известен начинът, по който се бе опитал да убие.
— Напълно. А вие — извъртя той, — вие за нищо ли не се досещахте?
— За нищо!
— Това е невероятно!
— Но, приятелю, вие много старателно скривахте от мен мисълта си и не знам как бих могъл да проникна в нея… Когато пристигнах в Гландие с револверите, в онзи момент вие подозирахте ли вече Ларсан?
— Да! Току-що бях си направил изводите за „тайнствената галерия“, но още не си бях обяснил връщането на Ларсан в стаята на госпожица Станжерсон, с пенснето за далекогледство… И после, подозрението ми беше чисто теоретическо и мисълта, че Ларсан е убиецът, ми се с струваше тъй невероятна, че реших да чакам веществени следи, преди да мога да се заема по-сериозно с нея. Тази мисъл ме тормозеше все пак и понякога ви говорех за полицая по начин, който би трябвало да ви постави нащрек. Първо, вече не изтъквах неговата добросъвестност и не ви казах, че той се лъже. Говорех ви за неговата жалка система, а презрението, което показвах към нея (а вие го отнасяхте към полицая), отправях в същност не толкова към полицая, колкото към престъпника, защото вече подозирах, че е престъпник!… Спомнете си… като ви изброявах всичките улики, които се трупаха една след друга срещу господин Дарзак, аз ви казвах: „Всичко това сякаш потвърждава хипотезата на Големия Фред. Впрочем точно тази хипотеза, която аз смятам за погрешна, ще го заблуди…“ и с тон, който трябваше да ви смае, добавях: „Обаче друг е въпросът дали тази хипотеза наистина заблуждава Фредерик Ларсан! Да, да!… Друг…“